Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Не – отвърна Ей Джей. – Не съм сигурен. Но мисля, че с мен Мая ще има също толкова добър шанс, колкото с всекиго другиго. Мога да я гледам, докато работя, а и мисля, че си допадаме.

– Бичам те – каза Мая.

– Да, постоянно го повтаря – обясни Ей Джей. – Предупреждавам я да не раздава толкова лесно любовта си, особено когато не е заслужена, но, честно казано, мисля, че за това е виновен онзи вреден Елмо. Той обича всички, нали знаете?

– Да, запозната съм с Елмо – каза Джени.

В момента ѝ се плачеше. Наистина щеше да има ужасно много работа по документацията. И то само за да уреди временното наставяне. А документите за осиновяването направо щяха да я довършат. Освен това Джени щеше да бъде тази, която да изминава двата часа до Алис Айлънд всеки път, когато някой от министерството решеше да провери Мая или Ей Джей Фикри.

– Добре, вие двамата, вижте сега... Трябва да позвъня на моя началник.

Като момиче Джени Бърнщайн, продукт на двама стабилни и любящи родители от Медфорд, Масачузетс, обожаваше истории за сирачета като "Анн от фермата "Грийн Гейбълс" [32] Автор Луси М. Монтгомъри, изд. "Пан", София, 2012 г. – Б. Пр. и "Малката принцеса" [33] Автор Франсис Бърнет, изд. "Пан", София, 2004 г. – Б. Пр. .

Наскоро беше почнала да подозира, че изборът ѝ на професионална ориентация е всъщност зловещ ефект от постоянното четене на тези истории. Принципно се оказа, че работата на социалния служител е много по-малко романтична, отколкото книгите я бяха накарали да повярва. Вчера една от бившите ѝ състудентки бе открила приемна майка, която почти бе уморила до смърт от глад шестнайсетгодишен тийнейджър. Момчето тежало двайсет килограма и всички съседи мислели, че е шестгодишно дете. "Продължавам да вярвам в щастливия край, бе казала колежката ѝ, но ми е все по-трудно."

Джени се усмихна на Мая. Какъв късмет има това малко момиченце, помисли си тя.

Тази Коледа и следващите няколко седмици всички в Алис говореха само за едно: как овдовелият собственик на книжарницата е взел при себе си изоставено дете. Това бе най-пикантната тема за клюки, която островът бе имал от много време – може би от кражбата на "Тамерлан" – и най-интересното в историята бе личността на Ей Джей Фикри. Градът вече го смяташе за сноб и студен човек и изглеждаше абсурдно именно той да осинови дете само защото е било изоставено в магазина му. Градският цветар разказваше как веднъж си забравил слънчевите очила в книжарницата и се върнал след ден да ги потърси, но Ей Джей вече ги бил изхвърлил. "Каза, че в магазина му няма място за забравени вещи. А това бяха много хубави очила, винтидж "Рей-Бан"! Представяте ли си какво ще се случи с истинско човешко същество?" Освен това Ей Джей от години бе канен да участва в живота на града – да спонсорира отбора по футбол, да подпомогне разпродажбата на сладки, да купи място за реклама на книжарницата си в училищния годишник. Човекът винаги бе отказвал и невинаги любезно. Всички стигнаха до заключението, че явно след загубата на "Тамерлан" Ей Джей се е размекнал.

Майките в Алис се бояха, че момиченцето няма да бъде гледано добре. Какво може да знае един самотен мъж за отглеждането на деца? Една след друга жените започнаха да се отбиват в книжарницата колкото по-често можеха, за да дадат съвети на Ей Джей, а понякога и малки подаръци – стари бебешки мебели, дрехи, одеяла, играчки. Изненадваха се, че Мая бе достатъчно чиста, щастлива и самоуверена малка личност. След като си тръгнеха от магазина обаче, не можеха да се въздържат да не изкоментират колко трагична е съдбата на клетото момиченце и цъкаха нажалено с език.

Ей Джей нямаше нищо против тези посещения. Обикновено пренебрегваше съветите. Подаръците приемаше, въпреки че след като жените си тръгнеха, ги измиваше и дезинфекцираше обилно. Знаеше за цъканията и шушуканията, но реши да не им обръща внимание. Постави шише с дезинфектант на щанда и табела: МОЛЯ, ПОЛЗВАЙТЕ, ПРЕДИ ДА СИ ИГРАЕТЕ С ДЕТЕТО. Освен това жените наистина знаеха някои полезни неща, от които той нямаше представа – за приучаването към ходене на гърне (подкупите вършеха работа), никненето на зъби (готините ледени залъгалки) и ваксинациите (можело да се пропусне онази за варицелата). Оказа се, че по отношение на съветите за отглеждане на деца Гугъл наистина беше обширно място, но не и достатъчно дълбоко.

Докато посещаваха малкото дете, жените дори си купуваха книги и списания. Ей Джей започна да зарежда някои заглавия, защото реши, че на посетителките му ще им е приятно да ги обсъждат. Известно време кръгът се задоволяваше със съвременни истории за изключително способни жени, уловени в капана на проблемен брак; харесваше им, ако героините имаха и извънбрачни връзки – не че те самите имаха или щяха да си признаят, ако беше така. Забавното бе да критикуваш и съдиш героините. Жени, които изоставяха децата си, бе неприемлива за тях тема, за разлика от съпрузи, претърпяващи ужасен инцидент – те се приемаха много топло, допълнително точки, ако той умреше и тя намереше отново любовта. Мейв Бинчи [34] Мейв Бинчи (Maeve Binchy Snell, 1940-2012) – ирландска писателка, "Сърце и душа", "Стъкленото езеро" и др., изд. "Емас". -Б. Пр. бе популярна известно време, но Марджийн, която в един друг живот бе работила като инвестиционен банкер, се оплака, че книгите на Бинчи са прекалено клиширани.