Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Наистина ли нямате нищо против? Не трябва ли да ходите някъде? – попита Ей Джей.

Ламбиаз бе наскоро разведен. Беше се оженил за гаджето си от гимназията, голяма сладурана, затова му трябваше доста време, докато осъзнае, че тя всъщност не беше нито сладурана, нито дори мил човек. Когато спореха, го наричаше "глупак и дебелак". Той не беше глупав, въпреки че не четеше и не пътуваше много. Не беше и дебел, но телосложението му бе като на булдог – къс мускулест врат, къси крака, широк, плосък нос. Здрав американски, не английски булдог.

След развода Ламбиаз установи, че жена му не му липсва. Просто му липсваше да има къде да се прибере след работа.

Седна на пода и придърпа Мая в скута си. След като тя заспа, Ламбиаз разказа на Ей Джей какво бе научил за майка ѝ.

– Странно ми е – каза Ей Джей – какво въобще е правила на Алис Айлънд. Тук се стига доста трудно, както знаете. Майка ми е идвала тук само веднъж за всичките години, през които живея на това място. Наистина ли смятате, че не е търсила някой конкретен човек?

Ламбиаз се размърда и намести Мая по-добре в прегръдката си.

– Мислех си за това. Може би не е имала план къде да отиде. Може би просто е взела първия влак, после първия автобус, първия ферибот и така се е озовала тук.

Ей Джей кимна от любезност, но той не вярваше в случайността. Беше читател и вярваше в изграждането на сюжета. Ако в първо действие се появи пушка, до трето по-добре да е гръмнала. Казано по друг начин, Ей Джей вярваше в наратива.

– Може би е искала да умре някъде сред красива природа – добави Ламбиаз. – Значи... дамата от министерството ще дойде да вземе това малко вързопче радост в понеделник. След като майката няма близки, а бащата е неизвестен, ще трябва да ѝ намерят приемно семейство.

Ей Джей преброи оборота и го прибра в чекмеджето на касата.

– За децата е трудно да оцеляват в тази система, нали?

– Може би – кимна Ламбиаз. – Но тя е малка, вероятно ще се справи. Скоро ще я осиновят.

Ей Джей преброи отново парите.

– Казахте, че майката е минала през няколко приемни семейства?

Ламбиаз кимна.

– Да предположим, че си е помислила, че детето ѝ ще има по-добър шанс в книжарница.

– Кой го казва?

– Не съм религиозен човек, началник Ламбиаз. Не вярвам в съдбата си. Съпругата ми, тя вярваше.

В този миг Мая се събуди и протегна ръце към Ей Джей. Той затвори чекмеджето на касата и я взе от Ламбиаз. На полицая му се стори, че чува малкото момиче да нарича Ей Джей "тати".

– Ъъъ... все ѝ казвам да не ме нарича така – измънка Ей Джей. – Но тя не ме слуша.

– Децата имат странни идеи – отбеляза Ламбиаз.

– Искате ли нещо за пиене?

– Да, защо не?

Ей Джей заключи предната врата на магазина и се запъти към втория етаж, следван от Ламбиаз. Сложи Мая на дивана и отидоха в дневната, най-голямата стая в къщата.

– Не мога да задържа детето – каза той решително. – Не съм спал от две нощи. Тя е терорист! Събужда се по абсурдно време. Явно денят ѝ започва в три и четирийсет и пет сутринта. Живея сам. Беден съм. Не можеш да отгледаш дете само по указания от книги.

– Вярно е – каза Ламбиаз.

– Аз сам едва се оправям – продължи Ей Джей. – Тя е по-лоша от кученце. А мъж като мен не бива да има дори кученце. Не ходи на гърне, а аз нямам представа как да я науча, както и за всякакви други неща. Освен това никога не съм харесвал малки деца. Харесвам Мая, но... Разговорите с нея определено не са много стимулиращи. Говорим само за Елмо, а между другото аз не мога да го понасям и всичко останало е свързано само с нея. Тя е абсолютно егоцентрична и мисли само за себе си.

– Малките деца обикновено са такива – каза Ламбиаз. – Разговорите ви вероятно ще се подобрят, когато научи повече думи.

– И винаги иска да четем една и съща книга. А тя е... тя е най-ужасната детска книжка. "Чудовището в края на тази книга" [30] "The Monster at the End of This Book" (Little Golden Book, Jon Stone ) – книгата е създадена по сериала "Улица Сезам" (Sesame Street). – Б. Пр. ?

Ламбиаз каза, че не я е чувал, но той не беше и голям почитател на "Улица "Сезам".

– Е, повярвайте ми. Тя има ужасен вкус за книги – разсмя се Ей Джей.

Полицаят кимна и отпи от виното си.

– Никой не казва, че трябва да я задържите.

– Да, да, разбира се. Но мислите ли, че имам право да кажа в какво семейство да отиде? Тя е ужасно умно мъниче. Вече почти знае азбуката и дори успях да я накарам да схване подредбата ѝ. Не бих искал да се озове при някакви кретени, които не оценяват това. Както казах и преди, не вярвам в съдбата. Но изпитвам отговорност към нея. Онази млада жена я остави на мен, на моите грижи.