Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Ей Джей ѝ подаде бележката.

– Клетото създание – каза тя.

– Съгласен съм, но аз не бих могъл да постъпя като нея. Не бих изоставил детето си в някаква книжарница.

Исмей сви рамене.

– Момичето вероятно е имало своите причини.

– Откъде знаеш, че е било момиче? Може да е жена на средна възраст, изпаднала в безизходица.

– Тонът на писмото издава, че е по-млада. Може би и почеркът също ме е навел на тази мисъл – обясни Исмей. Прокара пръсти през късата си коса. – А иначе? Как се справяш?

– Добре съм – отвърна Ей Джей. Осъзна, че не бе мислил за "Тамерлан" или за Ник от часове.

Исмей изми чиниите, въпреки че ѝ каза да не го прави.

– Няма да я задържа – повтори Ей Джей, този път като че ли на себе си. – Живея сам. Нямам много спестени пари и не може да се каже, че бизнесът ми процъфтява.

– Разбира се – кимна Исмей. – Няма никакъв смисъл при твоя начин на живот.

Подсуши чиниите и ги постави встрани на плота.

– Няма да те заболи, ако започнеш да ядеш от време на време пресни зеленчуци.

Целуна го по бузата. Ей Джей се замисли колко много приличаше на Ник и едновременно беше толкова различна от нея. Понякога му беше трудно да я гледа заради приликата - лицето, фигурата; понякога го болеше именно заради това, по което се различаваха – ума, сърцето...

– Потърси ме, ако имаш нужда от още помощ – каза Исмей.

Ник бе по-малката сестра, но винаги се бе тревожила за нея. Смяташе, че по-голямата ѝ сестра бе пример как да не изживяваш живота си. Исмей си бе избрала колеж по снимките в брошурата, беше се омъжила за Дениъл, защото изглеждаше великолепно в смокинг, и бе започнала да преподава, защото бе гледала филм за учител, който вдъхновява всички край себе си. "Бедната Исмей, казваше тя, накрая винаги се разочарова."

Ник би искала да съм по-мил със сестра ѝ, помисли си Ей Джей.

– Как върви представлението? – попита Ей Джей.

Исмей се усмихна и така заприлича на малко момиченце.

– Честна дума, Ей Джей, не мислех, че знаеш за това.

– "Салемските вещици" – каза той. – Децата идват да си купуват книгата.

– Да, звучи логично. Пиесата е ужасна. Но момичетата пищят и викат много, а това им харесва. На мен не толкова. Винаги ходя на репетициите с шишенце "Тиленол". И с надеждата, че може би, може би сред цялото това врякане и пищене ще научат нещо за американската история. Разбира се, истинската причина, поради която я избрах, е, че в пиесата има много женски роли – по-малко сълзи се ронят, когато изкарам списъка с избраните да участват. Но сега, когато бебето вече е на път, ми се струва, че наистина има прекалено много драма в нея.

Ей Джей се чувстваше задължен към нея, защото се бе отзовала веднага с храна за детето, и реши да предложи помощта си.

– Може би бих могъл да изрисувам някои декори или да отпечатам брошури, нещо такова?

Исмей искаше да каже: "Колко нетипично за теб!", но се въздържа. Като изключеше съпруга си, който винаги заемаше челното място в тази класация, тя смяташе, че нейният зет е един от най-егоистичните и егоцентрични мъже, които бе срещала през живота си. Ако един следобед с малкото дете можеше да окаже толкова благотворен ефект върху него, какво ли може да стане с Дениъл, когато бебето се роди. Малкият жест на Ей Джей ѝ вдъхна надежда. Потърка корема си. Вътре имаше момче и вече му бяха избрали име, както и резервно име, ако първото по някаква причина не му подхождаше.

На следващия ден, следобед, когато снегът спря да вали и дори започна да се топи и да се превръща в кал, върху малката ивица земя близо до фара намериха тяло на жена. На документите в джоба ѝ пишеше, че се казва Мериън Уолъс, и на Ламбиаз не му бе нужно много време, за да заключи, че малкото дете и тялото са свързани.

Мериън Уолъс нямаше роднини в Алис и никой не знаеше защо бе дошла тук, кого бе търсила и защо бе решила да се самоубие в ледените води на Алис Айлънд през декември. Никой не знаеше точната причина. Знаеше се само, че Мериън Уолъс е чернокожа, на двайсет и една години и че е имала дете на две години. Към тези факти можеше да се добави и написаното в бележката до Ей Джей. Очертаваха се контурите на непълен, но смислен сюжет. Полицейските служители заключиха, че смъртта на Мериън Уолъс е самоубийство, нищо повече.

През деня научаваха още информация за Мериън Уолъс. Бе получила стипендия за Харвард. Беше шампион по плуване на щата Масачузетс и имаше изявени литературни способности. Родена в Роксбъри. Майка ѝ бе починала – рак, когато Мериън била на тринайсет. Баба ѝ по майчина линия починала година по-късно по същата причина. Баща ѝ бил алкохолик. Прекарала гимназиалните си години, минавайки от едно приемно семейство в друго. Една от приемните ѝ майки помнеше, че Мериън винаги четяла книги. Никой не знаеше кой е бащата на детето ѝ. Никой не се сещаше някога да е имала приятел. Колежът я бе отстранил временно, защото се бе провалила на всичките си курсове през изминалия семестър: задълженията на майчинството и тежкият академичен график се бяха оказали прекалено трудни за нея. Беше хубава и умна, което превръщаше смъртта ѝ в трагедия. Беше чернокожа и бедна, което означаваше, че хората щяха кажат: "Е, това можеше да се очаква". В неделя вечерта Ламбиаз се отби да види Мая и да съобщи новините на Ей Джей. Сред роднините в семейството му имаше малки деца и той предложи да се погрижи за Мая, за да може Ей Джей да свърши малко работа в книжарницата.