Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Мая – каза момиченцето.

– Така ли се казваш? – попита Ламбиаз отново с гукащия бебешки глас. – Много хубаво име.

После се закашля и стана сериозен.

– Някой ще трябва да гледа детето през това време. С някой от колегите ми може да се редуваме да се грижим за нея тук или...

– Не, ще остане при мен – отсече Ей Джей. – Не ми се струва редно да се държи дете в полицейски участък.

– Знаете ли нещо за малките деца? – попита Ламбиаз.

– Само за два дни е. Колко трудно може да бъде? Ще се обадя на балдъзата си. Ако има нещо, което тя не знае, ще проверя в Гугъл.

– Гугъл – повтори бебето.

– Гугъл! Това е голяма дума, браво – каза Ламбиаз. – Добре, ще се свържа с вас в понеделник. Странен свят, нали? Някой открадва книга от вас; друг ви оставя дете.

– Ха – каза само Ей Джей.

Докато се приберат в апартамента му, Мая вече се бе скъсала да реве, нещо средно между звука на свирките, които се надуват на новогодишните купони, и на пожарникарска сирена. Ей Джей стигна до извода, че е гладна, но нямаше представа с какво да я нахрани. Разтвори устничките ѝ, за да провери дали има зъби. Имаше и ги използва, за да го ухапе. Написа в Гугъл въпроса: "С какво да храня 25-месечно дете?", и повечето отговори бяха, че то вече може да яде и това, което ядат родителите му. Това, което Гугъл не знаеше, бе, че повечето неща, които Ей Джей ядеше, бяха отвратителни. В хладилника му имаше огромно количество замразени храни, много от тях лютиви. Позвъни на Исмей за помощ.

– Съжалявам, че те притеснявам – каза той. – Но се чудех каква храна мога да давам на дете на две години?

– И защо се чудиш за подобно нещо? – попита стреснато тя.

Той ѝ обясни, че някой бе оставил малко дете в книжарницата. След кратка пауза мълчание Исмей каза, че идва веднага.

– Сигурна ли си? – попита Ей Джей. Исмей бе бременна в шестия месец и той не искаше да я притеснява.

– Сигурна съм. Радвам се, че се обади. Великият американски писател е извън града, а и без това през последните седмици страдам от безсъние.

След по-малко от половин час Исмей пристигна с торба, пълна с продукти: салата, лазаня и половин ябълков сладкиш.

– Най-доброто, което успях да подбера за толкова кратко време – каза тя.

– Не, идеално е – отвърна Ей Джей. – Моята кухня е фиаско.

– Твоята кухня е местопрестъпление – тросна се балдъзата му.

Когато момиченцето я видя, се разрева още по-силно.

– Сигурно ѝ липсва майка ѝ – каза Исмей. – Навярно ѝ напомням за нея.

Ей Джей кимна, макар да смяташе, че истинската причина е друга и просто тя бе изплашила детето. Исмей имаше стилно подстригана къса, яркочервена коса, бяла кожа и светли очи, а ръцете и краката ѝ бяха издължени и грациозни. Чертите ѝ бяха малко прекалено едри, жестовете й – прекалено въодушевени. Бременна, приличаше на много красив Амгъл [29] Герой на Толкин от "Властелинът на пръстените". – Б. Р. . Дори гласът ѝ може би стряскаше детето. Той бе точен, обучен учителски глас, винаги изпълващ цялата стая. През петнайсетте години, откакто я познаваше, Ей Джей смяташе, че Исмей остарява така, както трябва да го направи една актриса с ролите си: от Жулиета през Офелия до Гертруде и Хеката.

Исмей затопли храната.

– Искаш ли да я нахраня? – попита тя.

Мая я погледна подозрително.

– Не, аз ще го направя – каза Ей Джей. Обърна се към Мая: – Можеш ли да използваш прибори?

Мая не му отговори.

– Нямаш бебешко столче за храна. Трябва да импровизираш по някакъв начин, за да не падне от стола – каза Исмей.

Ей Джей настани Мая на пода. Издигна три стени от книги край нея, а четвъртата я уплътни с възглавници.

Първата лъжица с лазаня бе приета без възражения.

– Хъм, лесно е – каза той.

При втората лъжица Мая извърна глава встрани в последния момент, разпращайки сос навсякъде около себе си – по Ей Джей, по възглавниците и по стените на крепостта от книги. После се обърна към него с голяма усмивка на лицето, сякаш бе измислила най-страхотната шега на света.

Надявам се, че не си смятал да четеш тези книги – каза Исмей.

След вечерята сложиха момиченцето да спи на дивана във втората спалня.

– Защо просто не я остави в полицейския участък? – попита балдъзата му.

– Не ми се стори редно – каза Ей Джей.

– Не мислиш да я задържиш, нали? – потърка закръгления си корем Исмей.

– Разбира се, че не. Просто ще се грижа за нея до понеделник.

– Предполагам, че майката може да се появи дотогава и да е променила решението си.