Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Онази млада жена не е била на себе си – каза Ламбиаз.

– Час след това се е удавила.

– Да... – намръщи се Ей Джей. – Прав сте.

От другата стая се разнесе плач. Ей Джей се извини.

– Трябва да отида да я видя – каза той.

В края на уикенда Мая се нуждаеше от баня. Въпреки че би предпочел да остави тази дейност на щата Масачузетс, Ей Джей не искаше да я предаде на социалните служби като миниатюрна версия на мис Хавишам [31] Мис Хавишам – героиня от романа "Големите надежди" на Чарлз Дикенс. – Б. Пр.

Беше му нужно подробно проучване в Гугъл, за да установи ритуала за къпане: подходяща температура за водата за баня на двегодишно; може ли двегодишно дете да използва шампоан за възрастни; как бащата мие интимните части на двегодишно момиченце, без да нарушава нормите на приличието; как да предпазим двегодишно дете да не се удави във ваната; принципни правила за безопасност във вана и т.н.

Изми косата на Мая с шампоана с коноп, който принадлежеше на Ник. Отдавна беше дарил или изхвърлил всичко друго на жена си, но не се реши да махне продуктите ѝ за баня.

Ей Джей изплакна косата ѝ и Мая започна да пее.

– Какво си пееш?

– Песен – отвърна тя.

– Коя песен е това?

– Ла ла. Буя. Ла ла.

Ей Джей се разсмя.

– Аха. Това са дрънканици за мен, Мая.

Тя го плисна с вода.

– Мама? – попита след мъничко.

– Не, не съм майка ти – каза Ей Джей.

– Замина – каза Мая.

– Да – отвърна Ей Джей. – Вероятно няма да се върне.

Мая помисли за това и кимна.

– Ти пееш.

– По-скоро не.

– Пееш – каза твърдо тя.

Момиченцето бе загубило майка си. Това бе най-малкото, което можеше да направи за него.

Нямаше време за проверка в Гугъл за песнички, подходящи за малки деца. Преди да срещне жена си, Ей Джей бе пял втори тенор във "Футнотс", мъжката акапелна група на "Принстън". Когато се влюби в Ник, групата остана на заден план и след като цял един семестър пропускаше репетиции, в крайна сметка го изключиха от нея. Сети се за последния концерт на "Футнотс", който бе с песни от осемдесетте години. За настоящото си изпълнение в банята той следва програмата им доста стриктно, започвайки от "99 червени балона" на "Нена", която се преля в "Излез от мечтите ми, излез от колата ми" на Били Оушън, а за финал "Любов в асансьора" на "Аеросмит". Чувстваше се умерено нелепо.

Мая изръкопляска, когато той свърши.

– Пак – заповяда тя. – Пак.

– Само по едно представление на вечер – вдигна я той от ваната и я изсуши хубаво с кърпата, завивайки внимателно съвършените ѝ крачета.

– Балон – каза Мая. – Бичам.

– Какво?

– Бичам те – каза тя.

– Това е реакция на силата на акапелното пеене.

Тя кимна.

– Бичам те.

– Обичаш ме? Ти дори не ме познаваш – каза Ей Джей и я гушна силно. – Малко момиченце, не бива да се хвърляш в любовта толкова лесно. Прекарахме си чудесно заедно. За мен беше удоволствие да съм с теб и със сигурност няма да забравя тези седемдесет и два часа, но не е писано някои хора да бъдат в живота ти завинаги.

Мая го погледна с големите си сини сериозни очи.

– Бичам те – повтори тя.

Ей Джей подсуши косата ѝ, после я подуши с одобрение.

– Тревожа се за теб. Ако обичаш всички, в повечето случаи ще бъдеш наранена. Предполагам, че от гледна точка на продължителността на твоя живот може да се каже, че ме познаваш от доста дълго. Перспективата ти за време обаче е много изкривена, Мая. Но аз съм стар и скоро ще забравиш, че изобщо си ме срещала.

Моли Клок потропа на вратата на апартамента.

– Жената от социалните е долу. Да я изпратя ли тук?

Ей Джей кимна.

Сложи Мая в скута си и се заслуша как социалната работничка се изкачва по скърцащите стъпала.

– Сега... не бива да се боиш, Мая. Тази дама ще намери чудесен дом за теб. По-добър от този. Не можеш да прекараш остатъка от живота си, спяща на дивана в стаята за гости. Хората, които прекарват живота си като постоянни гости на нечий диван, не са хора, които искаш да познаваш.

Социалната работничка се казваше Джени. Ей Джей не се сещаше да е срещал зряла жена, която да се казва така. Ако Джени беше книга, щеше да е с меки корици, току-що излязла от кашона – никакви подгънати краища, никакви подгизнали страници, никакви наранявания по гръбчето. Ей Джей предпочиташе социална работничка с по-очевиден и професионален вид. Представи си синопсиса на гърба на книгата на Джени: смелата и решителна Джени от малко градче, например Феърфилд, Кънектикът, идва в големия град и става социален работник, без да знае в какво се забърква.