Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Колко пъти още ще трябва да чета за жена, която се омъжва прекалено млада за красив, но лош мъж в потискащо малко ирландско градче?

Тя поощри Ей Джей да продължи усилията си за разширяване на асортимента от заглавия.

– Ако искаме тази читателска група да съществува, трябва да има някакво разнообразие – отбеляза Марджийн.

– Това читателска група ли е? – попита Ей Джей.

– А не е ли? Да не мислите, че всички тези съвети за оглеждането на детето се дават безплатно?

През април – "Парижката съпруга" [35] Автор Пола Маклейн, изд. "Обсидиан", 2011 г. – Б. Пр. . През юни – "Добрата съпруга" [36] Автор Робърт Гулрик, изд. "Сиела", 2012 г. – Б. Пр. . През август – "Американска съпруга" [37] "American Wife", Curtis Sittenfeld, 2009. – Б. Пр. . През септември – "Пътешественикът във времето и неговата жена" [38] Автор Одри Нифнегър, изд. "Бард", 2006 г. – Б. Пр. . През декември изчерпаха приличните заглавия със "съпруга" и "жена" в заглавието. Прочетоха "Белканто" [39] "Bel Canto", Ann Patchett , 2008. – Б. Пр. .

– И няма да ви навреди, ако разширите секцията с детски книжки с картинки – предложи Пенелъпи, която винаги изглеждаше изтощена. – Децата също трябва да има какво да четат, докато са тук.

Жените водеха своите деца, за да има с кого да си играе Мая, така че предложението звучеше логично. Да не споменаваме, че Ей Джей се бе изморил да чете "Чудовището в края на тази книга" и въпреки че преди това никога не се беше интересувал от детски книжки, сега реши да стане експерт по тази тема. Искаше Мая да чете литературно стойностни книги с картинки, ако подобно нещо въобще съществуваше. И предпочиташе да са съвременни. И ако е възможно, феминистични. Нищо с принцеси. Оказа се, че наистина има такива книги. Особено хареса Ейми Круз Розентал, Емили Дженкинс, Петер Сис и Лейн Смит [40] Amy Кrouse Rosenthal, Emily Jenkins, Peter Sis, Lane Smith. – Б. Пр. . Една вечер се усети, че казва:

– Истината е, че книжката с картинки притежава онази елегантност, която винаги съм ценял в късия разказ. Знаеш ли какво имам предвид, Мая?

Тя кимна много сериозно и обърна страницата на своята книжка.

– Талантът на някои хора е смайващ – каза Ей Джей. – Признавам си, нямах никаква представа.

Мая тупна с пръстче по книгата. Четяха "Малкото грахче" [41] "Little Pea", A my Rosenthal and Jen Corace , 2005. – Б. Пр. , историята за грахово зрънце, което трябва да изяде всичките си сладкиши, преди да получи зеленчуци за десерт.

– Нарича се "ирония", Мая – обясни Ей Джей.

– Рония – повтори тя и махна закачливо с ръка.

– Ирония – повтори той.

Мая наклони глава и Ей Джей реши, че някой друг ден ще ѝ обяснява за похватите в литературата.

Началник Ламбиаз бе чест посетител в книжарницата и, за да оправдае посещенията си, купуваше книги. Тъй като не приемаше за нормално пилеенето на пари, той наистина четеше книгите. Първо купуваше популярни комерсиални неща – Джефри Дивър и Джеймс Патерсън (или този, който пишеше вместо Джеймс Патерсън), но после Ей Джей издигна читателския му ранг и го накара да купува Ю Несбьо и Елмор Ленард [42] Ю Несбьо (Jo Nesbo, 1960) – норвежки писател и музикант; най-известна е поредицата му за детектива Хари Хуле, издавана от изд. "Емас"; Елмор Ленард (Elmore Leonard , 1925-2013) – един от най-добрите американски криминални автори, издаван от изд. "Атика" ("Джаки Браун", "Извън контрол"). – Б. Пр. .

Ламбиаз страшно хареса и двамата автори, затова Ей Джей го повиши отново, първо до Уолтър Мозли, после и до Кормак Маккарти [43] Уолтър Мозли (Walter Mosley, 1952)-американски криминален писател, издаван от изд. "Бард" и "Хермес" ("Дявол в синя рокля" и др.); Кормак Маккарти ( Cormac McCarthy , 1933) е американски романист и автор на пиеси. ("Пътят", "Няма място за старите кучета"). -Б. Пр. Последната му препоръка бе за "Криминални случаи" на Кейт Аткинсън [44] "Case Histories", Kate Atkinson , 2004. – Б. Пр. .

Ламбиаз поиска да обсъдят книгата веднага щом влезе в книжарницата. Подсъзнателно и двамата се чувстваха обвързани по някакъв начин и общуването им бе станало по-свободно, лишено от официалности.

– Работата е там, че отначало намразих книгата, но после тя просто ме завладя – облегна се той на щанда. – Защото, нали знаеш, в нея става дума за детектив. Но действието се движи бавно и повечето загадки остават неразгадана После обаче си помислих: животът е точно такъв. Точно така се случват нещата.

– Книгата има продължение – информира го Ей Джей.

Ламбиаз кимна.

– Не съм сигурен, че съм готов за него. Понякога ми се иска всичко да се разреши. Злодеите да бъдат наказани, добрите момчета да победят. Такива неща. Може би ще взема някой от романите на Елмор Ленард. Ей, знаеш ли какво си мислех? Двамата с теб може да основем читателски клуб за служителите на реда. За другите полицаи например. Знам, че някои от тези истории могат да им харесат, освен това съм им началник и ще ги накарам да си купуват книги оттук. Но не е задължително клубът да е само за полицаи, естествено.