Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Това първият ви работен ден ли е? – попита той.

– Не – отвърна Джени. – Работя в социалните служби от известно време.

После се усмихна на Мая.

– Ти си истинска красавица.

Мая зарови лице в качулката на Ей Джей.

– Двамата изглеждате доста близки – отбеляза си нещо в бележника Джени. – Ето как ще се развият нещата. Ще взема Мая в Бостън. Като неин социален работник ще попълня някои документи – тя очевидно не може да го направи сама, ха-ха. Ще я прегледат лекар и психолог.

– Струва ми се напълно здрава и нормална – отбеляза Ей Джей.

– Хубаво е, че сте забелязали тези неща. Лекарите ще търсят признаци за забавяне в развитието, болести и други проблеми, които може да не са очевидни за необученото око. След това Мая ще бъде предадена на някое от предварително одобрените приемни семейства и...

Ей Джей я прекъсна:

– Как се одобрява приемното семейство? Лесна ли е процедурата, като... като получаването на кредитна карта например?

– Ха-ха. Не, разбира се, има много повече стъпки и условия. Кандидатстване, домашни посещения...

Ей Джей я прекъсна отново:

– Искам да кажа, Джени, как се уверявате, че не поверявате невинно дете на някой пълен психопат?

– Е, мистър Фикри, определено не подхождаме с презумпцията, че всеки, който иска да стане приемен родител, е психопат, но провеждаме обстойно проучване на всичките ни приемни семейства.

– Притеснявам се, защото... Мая е много умна, но и много доверчива.

– Умна, но доверчива. Добро наблюдение, ще си го отбележа – каза Джени и наистина го направи. – И така, след като я предам на приемно семейство, непсихопати – усмихна се тя на Ей Джей, – ще се заема отново за работа. Ще се опитам да потърся членове на семейството ѝ, за да проверим дали някой няма да пожелае да се грижи за нея. Ако такъв човек не се намери, ще започна процедура за намирането на постоянна грижа за Мая.

– Имате предвид осиновяване.

– Да, точно така. Много добре, мистър Фикри.

Джени не беше длъжна да обяснява всичко това, но обичаше да кара добрите самаряни като Ей Джей да чувстват, че постъпката и грижите им са оценени.

– Между другото, трябва да ви благодаря – каза тя. – Имаме нужда от повече хора като вас, които да проявяват такава доброта и интерес към подобни случаи.

Протегна ръце към Мая.

– Готова ли си, сладурче?

Ей Джей притисна Мая по-плътно до себе си. Пое си дълбоко дъх. Наистина ли щеше да го направи? Да, наистина. Мили боже.

- Казвате, че Мая ще бъде настанена във временно приемно семейство. Не може ли тогава да остане тук?

Социалната работничка присви устни.

– Всичките ни приемни семейства преминават през специална процедура за одобрение, мистър Фикри.

– Работата е там, че... Знам, че не е по правилата, но майката ми остави тази бележка – подаде я на Джени. – Виждате, че тя иска детето да остане при мен. Това е последната ѝ воля. Мисля, че единственото правилно решение е да я задържа. Не искам да се мести в някакъв непознат дом, когато вече си има дом тук. Проверих случая в Гугъл миналата нощ.

– Гугъл – каза Мая.

– Харесва тази дума, не знам защо.

– Какво сте проверили за случая? – попита Джени.

– Не съм задължен да я предам, когато последната воля на майката е била тя да остане при мен. Писмено е отбелязано и може да се приеме като завещание – обясни Ей Джей.

– Тати – каза изненадващо Мая.

Погледът на Джени се премести от Ей Джей към момиченцето. И двамата я гледаха с досадна решителност. Тя въздъхна. Беше смятала, че случаят е прост, но сега май ставаше ужасно сложен.

Въздъхна отново. Не ѝ беше първи работен ден, въпреки че бе завършила магистратурата си по социални дейности едва преди осемнайсет месеца. Беше или все още ентусиазирана, или недостатъчно опитна, защото изпита искрено желание да им помогне. И все пак той бе самотен мъж, който живее над магазин .Документацията по случая ще бъде нелепа, помисли си тя.

– Помогнете ми, мистър Фикри. Кажете ми, че имате познания и умения в гледането на деца, че сте наясно с етапите на детското развитие или нещо такова.

– Ами... Готвех се да защитя докторска дисертация по американска литература, преди да напусна, за да отворя тази книжарница. Специалността ми беше Едгар Алън По. "Падението на дома Ашър", много добър пример за това, което не трябва да се прави с децата.

– Това все пак е нещо – каза Джени, имайки предвид "нещо напълно безполезно" в техния случай. – Сигурен ли сте какво правите? Гледането на дете е огромно финансово и емоционално обвързване, а за времето, което ще ви отнеме, дори не говоря.