Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Знам. Съжалявам за това. Защото те харесвам изключително много.

Амелия въздъхна и се зае да разчиства масата.

Ей Джей се надигна.

– Не, моля те. Остави на мен, ти не бива да се движиш – скупчи чиниите и ги премести в миялната машина.

– Искаш ли да видиш онази книга? – попита тя.

– Коя книга? – попита разсеяно Ей Джей, докато накисваше чинията от лазаня във водата.

– Онази в кабинета ми, за която ме питаше. Не дойде ли, за да я видиш? – изправи се тя, приплъзвайки се на платформата си с колелца към патериците. – До кабинета ми се отива през спалнята впрочем.

Ей Джей кимна. Мина припряно през спалнята, за да не изглежда нахален. Беше почти до вратата на кабинета, когато Амелия приседна на леглото и каза:

– Глезенът ме боли, затова се извинявам, ако в съблазняването ми липсва финесът, който обикновено бих вложила.

Ей Джей се опита да остане спокоен, докато се връщаше обратно към леглото ѝ, но той никога не беше спокоен.

След като Амелия заспа, Ей Джей влезе на пръсти в кабинета.

Книгата бе облегната на лампата, както в деня, когато бяха разговаряли по Скайп. Дори на живо корицата бе прекалено протрита, за да се разчете заглавието ѝ. Отвори титулната страница. "Трудно е да намериш добър човек и други истории" от Фланъри О'Конър.

"Мила Ейми, пишеше на страницата. Майка ти каза, че това е любимата ти писателка. Надявам се, не възразяваш, че прочетох първия разказ. Стори ми се малко мрачен, но ми хареса. Пожелавам ти много щастливо дипломиране! Толкова се гордея с теб. Обичам те, завинаги. Татко ти."

Ей Джей затвори книгата и я облегна отново на лампата.

Написа бележка:

"Скъпа Ейми, наистина не мисля, че мога да изтърпя чак до есенния каталог на "Птеродактил", за да дойдеш в Алис Айлънд. Твой Ей Джей Ф."

Марк Твен, 1865 г.

Протопостмодернистична история за пристрастен към хазарта тип и неговата любима жаба . Сюжетът не е нещо особено, но си струва да се прочете заради начина, по който Твен се забавлява с установените правила за наратива. (Четейки Твен, често подозирам, че той се е забавлявал повече, докато е писал, отколкото аз, докато го чета.)

"Скачащата жаба" винаги ми напомня за времето, когато Леон Фридман дойде в града. Помниш ли, Мая? Ако не помниш, помоли Ейми да ти разкаже някой ден.

През отворената врата виждам как двете седите на старото пурпурно диванче на Ейми. Ти четеш "Песента на Соломон" на Тони Морисън [62] "Song of Solomon", 1977 г., от американската писателка Тони Морисън (Tony Morisson, 1931), Нобелов лауреат. -Б. Пр. а тя – "Олив Кетъридж" на Елизабет Страут [63] "Olive Kitteridge" 2008 г. – сборник с разкази от американската писателка Елизабет Страут (Elizabeth St rout, 1956), за който получава наградата "Пулицър". – Б. Пр. . Котаракът Пъдълглъм се е наместил помежду ви и аз никога в живота си не съм бил по-щастлив.

Ей Джей Ф.

Тази пролет Амелия трябваше да носи само ниски обувки и започна да провежда повече обаждания до "Айлънд Букс", отколкото изискваше толкова дребен клиент, търговски погледнато. Дори шефът ѝ да бе забелязал, не каза нищо. Издателският бизнес все още е занимание за джентълмени, а и Ей Джей поддържаше много заглавия на "Птеродактил", повече от почти всяка книжарница от неговия мащаб в северозападния коридор. Шефът ѝ не се интересуваше дали причината за нарастването на поръчките бе любов, търговия или и двете. "Може би трябва да предложиш на мистър Фикри да оформи в предната част на магазина специална маса за нашите издания?", предложи той на Амелия.

Тази пролет Ей Джей целуна Амелия точно преди тя да се качи на ферибота за Хаянис и каза:

– Не можеш да се установиш на острова. Ще трябва да пътуваш прекалено дълго до работата си.

Тя го държеше за ръката и се разсмя искрено на забележката му.

– Съгласна съм, но това да не е странният ти начин да ми предложиш да се преместя на Алис?

– Не, аз... Е, просто мисля за теб. Няма да бъде практично да се преместиш на Алис. Това искам да кажа.

– Така е, няма да бъде практично – отвърна тя и направи сърце на гърдите му с боядисания си в искрящорозово нокът.

– Какъв е този нюанс? – попита Ей Джей.

– "Гледай през розови очила" – отвърна Амелия.

Сирената на ферибота изсвири и тя се качи, за да се прибере у дома.