Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Литературно представяне – повтори Амелия. – Божичко, това е наистина нестандартно развлечение.

– В сравнение с "Истинска кръв", предполагам.

Тя не му обърна внимание.

– Всъщност обичам представянията.

Когато започваше в издателския бизнес, едно гадже я бе замъкнало на литературно четене с билети, среща с Алис Макдермот. Амелия мислеше, че не харесва "Чаровникът Били" [65] Алис Макдермот (Alice McDermott , 1953) – американска писателка и преподавател. Печели най-престижните американски литературни награди за "Чаровникът Били" ("Charming Billy", 1988). – Б. Пр. , но след като чу Макдермот да чете от нея и видя как тя си движи ръцете и как поставя ударението на определени думи, осъзна, че изобщо не е разбрала правилно романа.

Когато си тръгнаха, приятелят ѝ се извини в метрото. "Съжалявам, че бе толкова досадно." Седмица по-късно се разделиха. Сега не можеше да спре да мисли колко млада е била, колко невъзможно високи са били стандартите ѝ.

– Добре – каза Амелия на Ей Джей. – Ще те свържа с пиар отдела ни.

– И ти ще дойдеш, нали?

– Ще се опитам. Майка ми ще идва през август и...

– Доведи и нея! Ще се радвам да се запозная с майка ти.

– Казваш го само защото не си я срещал още – предупреди го тя.

– Амелия, любов моя, трябва да дойдеш. Уреждам ти среща с Леон Фридман, специално за теб.

– Не си спомням да съм казвала, че искам да се срещна с Леон Фридман – отвърна тя.

Но това е красотата на видеовръзката, помисли си Ей Джей – можеше да види, че Амелия се усмихна.

В понеделник сутринта Ей Джей веднага се обади на пиарката в "Птеродактил", която се занимаваше е рекламата на книгата на Фридман. Тя бе на двайсет и пет години и съвсем нова, каквито са винаги пиар агентите в този бизнес. Наложи ѝ се да провери в Гугъл, за да разбере кой е Фридман и коя е книгата му.

– Леле! Това е първото искане за някакво представяне на "Късно разцъфване", което сме получавали.

– Книгата наистина се харесва от нашите читатели. Продали сме доста бройки – каза Ей Джей.

– Вие сигурно ще бъдете първият човек, организирал събитие с Леон Фридман. Сериозно, май никога не се е случвало. Трябва да проверя – пиарката се умълча. – Нека да говоря с редактора му, за да видя каква е нагласата му за събития. Никога не съм се срещала с него, но в момента гледам снимката му и той е... доста възрастен. Може ли да ми се обадите пак?

– Ако предположим, че не е чак толкова възрастен, та да не може да пътува, бих искал да насроча гостуването му за края на август, преди туристите да са си тръгнали. Така ще продаде повече книги.

Седмица по-късно пиарката се обади и каза, че Леон Фридман още не е умрял и е на разположение за гостуване през август.

Ей Джей не бе организирал представяне на книга и автор от години. Причината бе, че той наистина нямаше талант за подобни мероприятия. Последния път, когато в "Айлънд Букс" бе идвал автор, Ник още бе жива. Винаги тя уреждаше всичко, свързано с гостуванията. Ей Джей се опита да си спомни какво правеше жена му.

Поръча книги, окачи из магазина плакати с древното лице на Леон Фридман, разпрати съобщения до местните медии и помоли приятелите и служителите си да направят същото. В литературните събития на Ник винаги имаше някаква закачка, нещо, което привличаше вниманието на хората, затова и той се опита да измисли нещо подобно. Леон Фридман бе стар, а книгата – тъжна. Нито един от тези факти не изглеждаше особено подходящ, за да завъртиш купона около него. Книгата бе романтична, но потискаща. Ей Джей реши да се обади на Ламбиаз. Той препоръча замразени скариди от "Костко", което за него очевидно бе единственото съществено условие за купон, но в този случай не беше подходящо.

– Ей – каза полицаят. – Ако си започнал отново да организираш събития, наистина бих се радвал да видя Джефри Дивър. В участъка всички сме му големи фенове.

После Ей Джей се обади на Дениъл, който с цялата си компетентност:

– Единственото, от което има нужда едно добро представяне на книга, е много, много пиячка.

– Дай ми Исмей на телефона, ако обичаш – каза Ей Джей.

– Това не е особено литературно или оригинално, но какво ще кажеш за градинско парти? – предложи тя. – "Късно разцъфване"? Цъфтене, цветя, сещаш се...

– Да – отвърна той.

– Поканените гости трябва да носят шапки с цветя. Можеш да накараш автора да избере най-хубавата шапка или нещо такова. Един подобен конкурс ще разведри настроението, а и всички твои приятелки майки ще дойдат, пък било то и само за да снимат другите с нелепите им шапки.