Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Не знам дали имам такава. Защо не ми кажеш вместо това какво искаш за Коледа?

– За Коледа? – повтори Мая. – Тя е чак след четири месеца.

Ей Джей свали дъщеря си от скута на Фридман и му даде в замяна чаша вино.

– Благодаря от сърце – каза той.

– Ще имате ли нещо против да подпишете няколко книги преди представянето? – Ей Джей поведе Фридман към задната част на книжарницата и го настани на маса с кашон книги и химикалка. Спря го, когато видя, че той се кани да се подпише на корицата на книгата. – Обикновено авторите се подписват на титулната страница.

– Съжалявам, нов съм в това.

– Няма нищо – отвърна Ей Джей.

– Ще ми обясниш ли, младежо, какво точно представление искаш да изнеса тук?

– Добре... Ще кажа няколко думи за вас и после мисля, че може да представите книгата, да споделите какво ви е вдъхновило, такива неща. После ще е хубаво да прочетете няколко страници, след което да отговорите на въпроси от публиката, ако има време. Освен това ще имаме нещо като конкурс в чест на книгата и за нас ще е удоволствие вие да изберете победителя.

– Звучи фантастично – каза Фридман. – ФРИДМАН – натърти бавно той, докато се подписваше. – Лесно е да се пъхне едно "й" в повече.

– Така ли? – попита Ей Джей.

– По-плавно би звучало, не мислиш ли?

Авторите са ексцентрични хора, каза си Ей Джей и реши да не обръща внимание.

– Изглежда се разбирате много добре с децата.

– А-ха... Често играя Дядо Коледа в местния "Мейсис" по Нова година.

– Така ли? Доста необичайно.

– Предполагам, че съм му хванал цаката.

– Исках да кажа... – Ей Джей млъкна, опитвайки се да реши дали това, което се канеше да каже, няма да обиди Фридман. – Имах предвид, че вие все пак сте евреин.

– О, да...

– В книгата си обръщате голямо внимание на това. Отклонил се от правия път евреин. Така ли трябва да се каже?

– Може да го кажеш както си искаш – кимна Фридман. – А между другото, имаш ли нещо по-силно от вино?

Фридман бе изпил вече няколко питиета, когато дойде време за представянето на книгата и четенето, и Ей Джей предположи, че това е причината да изрежда донякъде хаотично странно звучащи имена и чужди фрази: Чапака, Apres moi le deluge , "Хадаш" L'chaim , хала [66] Чапака – малко селище с по-особен статут в окръг Уестчестър, Ню Йорк; Apres moi le deluge – "След мен и потоп" – фраза, приписвана на мадам Помпадур; "Хадаш" – крайно лява политическа коалиция в Израел; L'chaim – лахаим (иврит) – "за живот, наздраве", използва се като тост; хала – еврейски традиционен празничен хляб. – Б. Пр. и т.н. Някои писатели не се чувстват удобно, когато четат текстовете си на глас, и след като обявиха, че е време за въпросите от публиката, се оказа, че Фридман е от тях. Всъщност той бе повече от лаконичен.

В.: Как се почувствахте, когато жена ви почина?

О.: Тъжен. Много тъжен.

В.: Коя е любимата ви книга?

О.: Библията. Или "Вторници с Мори" [67] Мемоар от американския писател Мич Албом, изд. "Кибеа", 2011 г. – Б. Пр. . Май все пак Библията.

В.: Изглеждате по-млад, отколкото на снимката на корицата.

О.: О, благодаря ви!

В.: Какво е да работиш толкова години за вестници?

О.: Ръцете ми бяха винаги мръсни.

Когато избираше най-хубавата шапка и даваше автографи, бе в по-добра форма. Ей Джей бе успял да събере доста хора и опашката се виеше чак до вратата.

– Трябваше да сложиш преграда, както правим в "Мейсис" – предложи Фридман.

– В моята работа рядко ми се е случвало да имам нужда от преграда за спиране на тълпите – отвърна Ей Джей.

Амелия и майка ѝ бяха последните, които подадоха книгите си за автограф.

За мен е огромна чест да се запознаем каза Амелия.

– С приятеля ми сигурно нямаше да се съберем, ако не беше книгата ви.

Ей Джей опипа годежния пръстен в джоба си. Сега ли беше моментът? Не, прекалено много му напомняше за големия екран на стадиона.

– Я ми дай една прегръдка, малката – каза Фридман на Амелия. Тя се наведе през масата и на Ей Джей му се стори, че старецът надникна в деколтето ѝ. – Такава е силата на литературата.

Амелия го изучаваше с поглед.

– Предполагам. Само че това не е литература в този смисъл, нали? Не е измислица. Наистина се е случило.

– Да, скъпа, разбира се – каза Фридман.

Ей Джей ги прекъсна:

– Може би мистър Фридман искаше да каже, че такава е силата на словото.

Майката на Амелия, която бе с големината на скакалец и с характера на хищна богомолка, се намеси.

– Може би мистър Фридман се опитваше да каже, че връзка, основана на любовта към някоя книга, не може да бъде истинска връзка.