Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Тази пролет, докато чакаха автобуса на "Грейхаунд Лайнс" [64] Най-големият междуградски автобусен превозвач в Северна Америка. – Б. Пр. , Ей Джей каза на Амелия:

– Има три месеца в годината, в които човек дори не може да се доближи до острова.

– Да, по-лесно ще ми е да пътувам до Афганистан – съгласи се тя. – Впрочем харесва ми как повдигаш темата, докато сме на автобусната спирка.

– Опитвам се да не мисля за това до последната минута.

– Чудесна стратегия.

– Приемам, че не я одобряваш – сграбчи той ръката ѝ. Ръцете ѝ бяха големи, но изящни. Ръце на пианист. Или на скулптор. – Имаш ръце на творец.

Амелия се засмя.

– И ум на търговски агент на книги.

Ноктите ѝ този път бяха боядисани в тъмнолилаво.

– А този цвят какъв е?

– "Пътуващ блус." Докато сме на темата, имаш ли нещо против да лакирам Мая следващия път, когато съм в Алис? Постоянно ме моли за това.

Тази пролет Амелия заведе Мая до магазина и я остави да си избере цвят.

– Как избираш? – попита я Мая.

– Понякога се питам как се чувствам – каза Амелия. – Понякога се питам как искам да се чувствам.

Мая огледа редиците с шишенца лак. Избра си червен, после го върна обратно. Взе искрящосребристо от рафта.

– О, прекрасен е. Ето и най-хубавата част. Всеки цвят си има име – обясни ѝ Амелия. – Обърни шишенцето.

Мая го направи.

– Има си заглавие, също като книгите! "Бисерно пробуждане" – прочете тя. – Твоят как се нарича?

Ейми си избра светлосин лак.

– "Гледай леко на нещата."

Този уикенд Мая придружи Ей Джей до пристанището. Прегърна Ейми и ѝ каза да не си тръгва.

– И на мен не ми се иска – каза Амелия.

– Тогава защо си тръгваш? – попита Мая.

– Защото не живея тук.

– А защо не живееш тук?

– Защото работата ми е другаде.

– Можеш да работиш в книжарницата.

– Не мога. Баща ти вероятно ще ме убие. Освен това, харесвам работата си – погледна тя към Ей Джей, който много съсредоточено се правеше, че се занимава с телефона си. Сирената изсвири.

– Кажи "довиждане" на Ейми – каза Ей Джей.

Амелия му се обади от ферибота.

– Не мога да се преместя в Провидънс. Ти не можеш да си тръгнеш от Алис. Ситуацията е до голяма степен безнадеждна.

– Такава е – съгласи се той. – Какъв цвят носиш днес?

– "Гледай леко на нещата."

– Това има ли някаква символика?

– Не – отвърна тя.

Тази пролет майката на Амелия ѝ каза: "Не е честно към теб. Ти си на трийсет и шест години и няма да ставаш по-млада. Ако искаш да имаш дете, не можеш да си губиш времето в безперспективни връзки, Ейми"

Исмей каза на Ей Джей: "Не е честно към Мая Амелия да бъде толкова голяма част от живота ѝ в момента, ако нямаш сериозни намерения към нея".

А Дениъл му каза: "Не трябва да променяш живота си заради жена".

Този юни хубавото време накара Ей Джей и Амелия да забравят всички тези възражения и пречки. Когато Амелия дойде да представи есенния каталог, остана две седмици. Носеше шорти на райета и джапанки, украсени с маргаритки.

– Вероятно няма да се виждаме много това лято – каза тя. – Ще пътувам по работа, а през август майка ми ще дойде в Провидънс.

– Мога аз да идвам да те виждам – предложи Ей Джей.

– Наистина няма да се задържам много вкъщи – каза Амелия. – С изключение на август, а майка ми е доста критична към хората.

Ей Джей намаза силния ѝ мек гръб с плажно масло и реши, че просто не може да живее без нея. Трябваше да измисли основателна причина да я накара да се премести в Алис.

В мига, в който Амелия се върна в Провидънс, ѝ се обади по Скайп.

– Мислех си... Защо да не поканя Леон Фридман да гостува в книжарницата през август, когато туристите са още в града.

– Ти мразиш туристите – каза Амелия. Повече от веднъж беше чувала Ей Джей да мърмори срещу временните обитатели на Алис Айлънд: семейства, които идваха в книжарницата, след като току-що си бяха купили сладолед от "Маккълъм" и оставяха дечурлигата си да търчат навсякъде и да докосват всичко; театрали и хора на изкуството с прекалено гръмливия си смях; или от онези обратните "прелетни птички", бягащи от горещините и търсещи прохладния климат на острова, които смятаха, че ходенето на плажа веднъж седмично е напълно достатъчно за личната хигиена.

– Това не е вярно – каза той. – Обичам да се оплаквам и да мърморя срещу тях, но им продавам много книги. Освен това Ник често казваше, че обратно на наложеното мнение най-доброто време за гостуване на автор е през август. Хората са толкова отегчени, че ще направят всичко, за да се разсеят, дори да отидат на литературно представяне на книга.