Габриел Зевин - Книжарничка на острова

После поднесе ръката си към стареца.

– Маргарет Ломан. Съпругът ми също умря преди няколко години. Амелия, дъщеря ми, ме накара да прочета книгата ви и да я представя в нашия Литературен клуб на вдовиците от Чарлстън. Всички я намериха за великолепна.

– О, колко мило. Как... – Фридман се усмихна широко на мисис Ломан. – Как...

– Да? – попита тя.

Фридман се прокашля, после изтри потта от челото и носа си. Зачервен, приличаше още повече на Дядо Коледа. Отвори уста да каже нещо, после внезапно повърна върху купчина току-що подписани книги и върху отворените бежови обувки "Ферагамо" на майката на Амелия.

– Явно съм пийнал малко повече – оправда се Фридман.

– Очевидно – съгласи се мисис Ломан.

– Мамо, апартаментът на Ей Джей е отгоре. Качи се, за да се оправиш – предложи ѝ Амелия.

– Той живее над книжарницата? – попита мисис Ломан.

– Не си споменавала тази симпатична подробност от...

В този момент мисис Ломан се подхлъзна върху бързо разрастващата се локвичка от повръщано. Удържа се да не падне, но шапката ѝ – която бе спечелила почетно място на конкурса – бе изгубена кауза.

Фридман се обърна към Ей Джей:

– Моите извинения, младежо. Май попрекалих с пиенето. Цигара и свеж въздух понякога ми оправят стомаха. Ако някой може да ме изведе навън...

Ей Джей го поведе към вратата.

– Какво стана? – попита Мая. След като бе установила, че дрънкането на Фридман не е по нейния вкус, се бе върнала към "Похитителят на мълнии" [68] Първата част от поредицата за Пърси Джаксън на Рик Риърдън. Издадена в България от изд. "Егмонт", 2008 г. – Б. Пр. . Приближи до масата за подписване и когато видя повръщаното, повърна и тя.

Амелия се втурна към нея.

– Добре ли си?

– Не очаквах да видя това – каза Мая.

Междувременно в алеята отстрани на книжарницата Леон Фридман повърна отново.

– Мислите ли, че е хранително отравяне? – попита го Ей Джей.

Фридман не отговори.

– Може би е от пътуването с ферибот? Или от цялото това вълнение? От жегата? – Ей Джей не беше сигурен защо изпитваше нужда да говори толкова много. – Мистър Фридман, да ви донеса ли нещо за ядене?

– Имаш ли запалка, приятел? – попита Фридман дрезгаво. – Оставих своята в чантата си вътре.

Ей Джей се втурна в книжарницата. Не успя да намери чантата на Фридман.

– ИСКАМ ЗАПАЛКА! – провикна се той. Рядко повишаваше глас. – Сериозно, никой ли от хората, които работят тук, няма запалка?

Почти всички си бяха отишли освен момчето, което беше на смяна на касата, и неколцина гости от срещата с Фридман. Елегантно облечена жена на възрастта на Амелия отвори обемистата си кожена чанта.

– Аз може и да имам, само да проверя.

Ей Джей стоеше там и тъпчеше нервно на място, докато жената ровеше из чантата си, която приличаше по-скоро на пътен сак. Мислеше си, че ето затова не бива да пускат писатели в книжарниците. Жената най-накрая се предаде.

– Съжалявам – каза тя. – Спрях да пуша, след като баща ми почина от емфизема, но мислех, че още може да имам запалка.

– Не, няма проблем. Имам горе, ще се оправя.

– Всичко наред ли е с автора? – попита тя.

– Обичайното – отвърна Ей Джей, докато се запътваше към апартамента си.

Горе намери Мая, останала самичка. Очите ѝ изглеждаха влажни.

– Повърнах, татко.

– Съжалявам – отвърна той, докато ровеше за запалката в чекмеджето. Затръшна го рязко. – Къде е Амелия?

– Ще ѝ предложиш ли? – попита Мая.

– Не, милинка. Не точно сега. Трябва да дам запалка на един алкохолик.

Мая обмисли информацията.

– Мога ли да дойда с теб?

Ей Джей прибра запалката в джоба си и за по-бързо гушна Мая, която вече бе твърде голяма, за да бъде носена.

Слязоха долу, минаха през книжарницата и излязоха навън, където Ей Джей бе оставил Фридман. Главата на писателя бе обвита в облаци дим. Лулата, която държеше унесено в ръката си, издаваше смешен бълбукащ звук.

– Не можах да намеря чантата ви – каза книжарят.

– Била е при мен през цялото време.

– Каква е тази лула? – попита Мая. – Никога не съм виждала такава.

Първият импулс на Ей Джей бе да закрие очите на Мая, но после се разсмя. Фридман наистина ли бе пътувал в самолета с уреди за напушване? Обърна се към дъщеря си.

Мая, помниш ли, когато миналата година четохме "Алиса в страната на чудесата"?

– Къде е Фридман? – попита Амелия.

– Припадна на задната седалка на джипа на Исмей – отвърна Ей Джей.

– Горката Исмей.

– Свикнала е. Тя е медиен ескорт на Дениъл Париш от години – изкриви лице в гримаса Ей Джей. – Мисля, че ще е най-добре да отида с тях.