Джоан Харис - Праскови за кюрето

– Къде е той, Захра? – попитах.

– В мазето под спортната зала. Съжалявам. Трябваше да ти кажа. Но Карим беше страшно разстроен и аз си помислих...

– Разбира се, че ще е разстроен – обади се Инес. Сухият ѝ суров глас звучеше по-безизразно от всякога. – Кюрето се намесил в най-неподходящия момент. След като опитал всякакви други неща, синът ми най-накрая решил окончателно да се справи с мен. Допускал, че ако изчезна, отговорността ще падне върху Рейно. А ако изобщо откриели Рейно... – сви рамене тя. – Тан е опасна река, особено след дъжд. Може да минат седмици, преди да намерят тялото, а тогава вече ще е трудно да бъде определена причината за смъртта.

Всички се умълчахме, докато се мъчехме да проумеем какво ни говори. Карим убиец? Не може да бъде. Но въпреки това идеално пасваше.

– Синът ми вече нямаше време – обясни Инес. – Опасявал се е, че заради Дуа аз ще го разоблича. Къщата лодка ни правеше уязвими. Сигурно щеше така да подреди нещата, че в очите на всички да сме загинали при пожар. Може би се е канел да потопи лодката и да изхвърли телата ни в Тан. Но когато дошъл да осъществи плана си, се натъкнал на кюрето.

– Знам – обади се Соня. – Той ме видя. Аз му признах...

– Така ли? – развеселено попита Инес. – Е, каквото и да си му казала, си го задържала точно колкото да провали плановете на Карим. Явно Карим го е видял да наблюдава лодката. Щял е да бъде свидетел. Затова синът ми го нападнал вероятно с намерението по-късно да го използва като изкупителна жертва... Само че аз чух и видях всичко и докато Карим се разправяше с Рейно, отвързах лодката и я насочих по течението. – Инес въздъхна. – Изобщо нямах представа дали Рейно е жив. Видях го да пада. И това ми беше достатъчно. Но когато Захра ми разказа какво знае...

Сега я прекъсна Оми с дрезгавия си старчески глас и попита развеселено:

– Значи мосю кюрето през цялото време е бил в онова мазе? А, сигурно е направо бесен...

Погледнах Захра.

– Под спортната зала ли? Значи затова беше там снощи.

– Занесох му храна – кимна тя.

– Но защо изобщо го държи там? – недоумяваше Соня. –Ако Инес казва истината...

– Нужен му е жив – обясни Инес. – Ако смята да обвини свещеника за всичко, което ми се случи, няма да е добре полицията да открие, че убиецът е умрял дни преди жертвата...

– Чакал е да се върнеш – каза Соня.

– Мисля, че да – кимна Инес.

– Но Карим вече знае, че си тук – отбеляза Соня.

Настана продължително мълчание, докато новината се уталожи като прахоляк. После Инес се изправи и бързо се забради отново. Соня направи същото и след секунди всички скочихме на крака, дори Оми, която вече вадеше от джоба си поредната бадемова сладка.

Това вероятно бе четвъртият ден на Рейно в мазето на спортната зала. Знам ги тези мазета – тъмни и влажни, често се наводняват, когато вали. Само като си помисля, че е бил там през цялото време! Лоялността е много силна в Ле Маро. Приятелите на Карим никога не биха го издали. Само че спортната зала е на Саид. Дали той е знаел? Дали баща му е знаел?

Сънувах те – каза ми старият Махджуби в сряда, докато боледуваше. – Когато се опитах да направя истихара. Сънувах теб, после нея. Пази се. Стой далеч от вода.

Тогава си помислих, че говори на мен. Изпаднал в унес, той надали бе разбрал коя съм. Дали не говореше за Рейно? Както Жената в черно и аз, старият Махджуби и Франсис Рейно са като отражения един на друг. Дали старият Махджуби се е досетил каква е истината? Възможно ли е сънят му да означава нещо повече?

Събота, 28 август, 11,25 ч.

Излязохме на площад "Сен Жером". Слънцето вече прижуряше. По улиците не беше останал и помен от дъждовете и облите камъни бяха покрити с бронзов прах. Ято гълъби, които кълвяха нещо пред вратата, се разлетяха, пляскайки с криле. Площадът вече беше почти пуст. Пекарната на Поату затваряше, играчите на петанк си бяха събрали нещата и си бяха тръгнали към къщи за по един леден аперитив под сливата. Само една фигура беше останала под арката на "Сен Жером" – ниската печална фигура на Пол-Мари Муска в инвалидния си стол, наполовина на слънце, наполовина на сянка като Рицаря чаши от картите Таро.

– Поздравления, отново го направи – провикна се той към мен през площада. – Я ми кажи някъде специално ли си се обучавала, или просто ти идва отвътре?

– Не знам за какво говориш. Имаме спешен случай.

– Не ме изненадваш – засмя се той. – При теб все има нещо спешно. Хора, с които да се видиш, места, където да отидеш, бракове, които да разрушиш. Нямаше те осем години и не казвам, че беше идеално, но откакто се появи отново преди три седмици, всичко се разпадна.