О. Хенри - Праскови

Меденият месец беше в разгара си. Жилището — украсено с нов яркочервен килим, завеси с фестони и шест глинени халби с метални капаци, наредени в столовата на полица над дървената облицовка. Младите все още се намираха на седмото небе. Те никога не бяха виждали как „игликата жълтее в тревата край ручея“. Но ако в този период пред погледа им попаднеше такава гледка, сигурно биха видели в нея… е, всичко онова, което поетът очаква да се види освен самата иглика.

Младоженката седеше в люлеещия се стол, опряла нозе на земното кълбо. Беше обвита в розови мечти и в кимоно със същия цвят. Тя се питаше какво ли говорят хората в Гренландия, Тасмания и Белуджистан за брака й с Кид Макгари. Впрочем, това нямаше особено значение. От Лондон до Южния кръст не би се намерил боксьор от полусредна категория, способен да издържи четири часа — не, четири рунда — срещу Кид Макгари. А ето че той й принадлежи вече три седмици; и е достатъчно да го докосне само с кутрето си, за да постигне това, което не се удава на юмруците на най-добрите шампиони.

Когато любим самите ние, думата „любов“ е синоним на себеотрицание и саможертва. Когато иде реч за съседите зад стената, тогава същата дума означава самомнение и нахалство.

Булката кръстоса пантофки и се загледа замислено в палавите купидони, изписани на тавана.

— Скъпи — каза тя с вид на Клеопатра, която изказва желание пред Антоний Рим да й бъде доставен у дома в луксозна опаковка, — скъпи, мисля, че мога да изям една праскова.

Кид Макгари стана и си тури шапката и палтото. Беше сериозен, строен, сантиментален и чевръст младеж.

— Добре — каза той така спокойно, сякаш подписваше условията за мач с шампиона на Англия. — Ей сега ще ти донеса.

— И не се бави — заръча булката. — Иначе ще ми стане скучно без моя непослушко. И гледай да е хубава, добре узряла.

След като се сбогуваха десет пъти, както подобава само при заминаване в далечна чужбина, Кид се озова на улицата.

Тук той се позамисли, и не без основание, защото беше ранна пролет и почти нямаше изгледи по тези студени улици и магазини да се намери този желан и сочен дар на златното лято.

Той се спря на ъгъла пред италианското магазинче за плодове и хвърли презрителен поглед на изложените портокали, увити в тънка хартия, излъсканите червени ябълки и унилите, зажаднели за слънце банани.

— Нямате ли праскови? — попита той съотечественика на Данте, най-влюбения от всички влюбени.

— О, не — въздъхна продавачът. — Може да има след месец. Още рано. Има хубави портокали. Не иска портокали?

Кид не го удостои с отговор и продължи търсенето. Влезе при своя приятел и почитател Джъстъс О’Калахан, съдържател на комбинация от нощно ресторантче, кафене и кегелбан. О’Калахан шеташе из заведението и гледаше да няма пропуски.

— Работата е много бърза, Кал — каза му Кид. — На моята й щукна, че й се яде праскова. Така че ако имаш дори само една, давай я. Пък ако ти се намират в множествено число, толкоз по-добре.

— Заведението е все едно твое — каза О’Калахан. — Но в него няма нито една праскова. Още е рано. Няма да намериш дори в заведенията на Бродуей. Лошо, много лошо. Когато една жена се вторачи в определен плод, не можеш го замени с друг. А и сега е късно, повечето магазини за плодове вече са затворени. Но ако мислиш, че госпожата ще се задоволи с портокали… Току-що получих щайга портокали екстра качество…

— Много съм ти благодарен, Кал. Но условията на мача изискват праскови, още от първия гонг. Ще потърся другаде.

Наближаваше полунощ, когато Кид излезе на един от булевардите в Уест Сайд. Повечето магазини бяха затворени, а в отворените почти му се присмиваха, щом споменеше за праскови.

А някъде там, зад стените на апартамента си младоженката чакаше доверчиво своя задморски пратеник. Нима е възможно шампионът в полусредна да не намери една праскова? Да не прекоси победоносно сезоните, зодиака и алманаха, за да зарадва любимата си със сочни жълти и розови плодове?

По едно време Кид зърна осветена витрина, в която преливаха всички цветове на даровете на природата. Кид хукна с всички сили и свари собственика, когато вече заключваше.

— Праскови? — попита рязко той.

— Е, няма господине. След три-четири седмици, не по-рано. Нямам представа къде може да намерите. Възможно е някъде да има оранжерийни, но не мога да ви кажа точно къде. Може би в един от най-луксозните хотели, където хората се чудят как да си похарчат парите. Аз мога да ви предложа превъзходни портокали, партидата пристигна днес.