Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

А Стар:

— Още не.

Трябва да съм много тъпа, защото едва тогава осъзнах, че Стар е мистър Смит.

По-късно Уайли ми каза какво пишело в бележката. Надрасканите под светлината от фаровете на таксито думи били почти нечетливи.

Драги Мънро,

Ти си най-свестният от всички, винаги съм се възхищавал на твоя ум и затова, щом и ти си срещу мен, значи всичко е загубено! Явно за нищо не ме бива, няма защо да пътувам по-нататък. Искам обаче да те предупредя още веднъж: внимавай! Знам защо ти го казвам.

Стар я прочете два пъти и потърка с ръка необръснатата си тази сутрин брадичка.

— Ама че невротик — каза той. — Нищо не можем да направим, абсолютно нищо. Съжалявам, дето бях рязък с него, но не обичам да ми казват, че правят нещо за мое добро.

— А може да е било така — обади се Уайли.

— Не по този начин.

— Пък аз бих се хванал на въдицата — рече Уайли. — Суетен съм като жена. Щом някой ми покаже съчувствие, търся още. Обичам да получавам съвети.

Стар тръсна възмутено глава. Уайли продължи да го дразни — той беше от хората, на които това бе позволено.

— Ти също обичаш да те ласкаят. Обичаш да те изкарват Наполеон.

— От такова нещо ми се повръща — възрази Стар, — но все пак то е по-добро, отколкото да се опитват да ти помогнат.

— Щом не обичаш съветите, защо ми плащаш?

— Въпрос на търговия. Аз съм търговец. Искам да купувам мислите ти.

— Не си никакъв търговец — отсече Уайли. — Като работех в рекламата, се запознах с много търговци и съм съгласен с Чарлс Франсис Адамс. 129 129 Чарлс Франсис Адамс (1835–1915) — юрист, президент на железопътната компания „Юниън Пасифик“, чийто собственик е бил Дж. Гулд. В своята „Автобиография“, издадена посмъртно в 1916 г., Адамс прави много живи характеристики на Гулд и на други мултимилионери, негови съвременници.

— И какво казва той?

— Той ги е познавал всичките — Гулд, Вандербилт, Карнеги, Астор — и е казал, че не би желал да се срещне с нито един от тях в отвъдния свят. А тия хора и до ден-днешен са си същите, затова ти казвам, че не си търговец.

— Адамс вероятно е бил един вечен недоволник — рече Стар. — Сам е искал да бъде най-главният, но е нямал нито нужния здрав разум, нито нужния характер.

— Да, но е имал ум в главата си — възрази Уайли.

— Умът не е достатъчен. Вие, сценаристите и актьорите, само дрънкате наляво и надясно и забърквате разни каши, които после друг трябва да оправя. — Той сви рамене. — Прекалено лично приемате нещата. Този мразите, онзи боготворите… все си мислите, че най-важното това са хората, особено вие самите. Просто си търсите белята. Аз обичам хората, обичам и те да ме обичат, но сърцето ми си седи там, където го е поставил дядо господ — вътре в мен.

Изведнъж смени темата.

— Какво казах на Шуорц на летището? Спомняш ли си — ама точно?

— Каза му: „Каквото и да искаш, моят отговор ще бъде винаги НЕ!“

Стар мълчеше.

— Той се чувствуваше страшно потиснат — продължи Уайли, — но аз успях да го поразсея. Поканихме дъщерята на Пат Брейди и се разходихме с кола.

Стар позвъни на стюардесата.

— Пилотът ще има ли нещо против да седна за малко отпред при него?

— Забранено е, мистър Смит.

— Помолете го да дойде за момент при мен, щом се освободи.

Стар седя отпред при пилота през целия следобед. За това време ние оставихме зад себе си безкрайната пустиня и полетяхме над платата, обагрени в много цветове подобно на белия пясък, който оцветявахме като деца. Късно следобед под перките на самолета пропълзяха върховете на планината Фроузън Со — вече наближавахме дома.

Когато не дремех, аз си мислех как искам да се омъжа за Стар, да го накарам да ме обича. Ама че самочувствие! Та какво можех да му предложа аз! Тогава обаче не мислех по този начин. Бях самонадеяна като всяка млада жена, която черпи сили от такива високомерни мисли като „да не съм по-долу от нея“. Самата аз се смятах за не по-малко красива от големите красавици, които вероятно му се хвърляха на врата. А с будните си интелектуални интереси несъмнено можех да бъда блестящо украшение на всеки салон.

Сега знам, че всичко това е било нелепо. Макар че образованието на Стар се градеше върху един вечерен курс по стенография, ни повече, ни по-малко, той отдавна вече бе навлязъл в сфери, където малцина биха могли да го последват, след като бе пребродил непроходими мисловни пущинаци. В своето безразсъдно самомнение обаче аз си представях, че моите сиви очи са по-хитри от неговите кафяви, че моето младежко, калено в голфа и тениса сърце ще покори неговото, което вероятно биеше по-бавно след толкова години напрегната работа. И тъй, кроях планове, лавирах, нагласях нещата — тия работи ги знае всяка жена, — само че, както ще видите по-нататък, не стигнах доникъде. Все още обичам да си мисля, че ако той беше беден и по-млад, щях да успея, но всъщност истината бе, че не можех да му предложа нищо ново. Своите романтични представи бях заела от филмите — например „42-ра улица“ бе оказал много силно въздействие върху мен. Твърде възможно е тъкмо филмите на Стар да са ме оформили като човек.