Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Возихме се дял час. С грохот прекосихме малка рекичка по железен, обкован с дъски мост. На минаване покрай селските къщи вече чувахме да пеят петли, а из дворовете зървахме синьо-зелени сенки.

— Нали ти казах, че скоро ще се развидели — рече Уайли. — Роден съм тук наблизо — в семейството на обеднели до немай-къде сиромаси от Юга. Нашата фамилна къща сега се използува за клозет. Имахме четирима слуги — баща ми, майка ми и двете ми сестри. Аз отказах да се включа в групата и затова отидох в Мемфис да започна кариерата си, която стигна до задънена улица. — Той ме прегърна с една ръка и ме попита: — Сесилия, ще се омъжиш ли за мен, та да получа и аз дял от богатството на Брейди?

Каза го така обезоръжаващо, че аз отпуснах глава на рамото му.

— А ти с какво се занимаваш, Сесилия? На училище ли ходиш?

— Уча в Бенингтън. Предпоследна година.

— О, извинявай. Трябваше сам да се досетя, но никога не съм имал щастието да посещавам колеж. И все пак предпоследна година — четох в „Ескуайър“, че студентите от предпоследния курс нямат какво повече да научат. Така ли е, Сесилия?

— Защо всички смятат, че студентките…

— Не се оправдавай. Знанието е сила.

— Като те слуша човек какво говориш, веднага разбира, че си от Холивуд — казах аз. — Всичко там така безнадеждно изостава от времето.

Той се престори на изумен.

— Как, нима момичетата от Източното крайбрежие нямат личен живот?

— Работата е точно там, че имат личен живот. Не ми е удобно така, пусни ме.

— Не мога. Ще събудя Шуорц, а той заспа за първи път от няколко седмици. Слушай, Сесилия. Веднъж имах връзка с жената на един продуцент. Съвсем краткотрайна връзка. Когато всичко свърши, тя ми заяви най-недвусмислено: „И да не си посмял да кажеш някому за нас, че веднага ще наредя да те изхвърлят от Холивуд. Моят съпруг е много по-важна клечка от тебе!“

След това признание започна пак да ми харесва. Подир малко таксито свърна към дълга алея, облъхана от аромата на орлови нокти и нарциси, и спря пред огромния сив корпус на Андрю-Джаксъновата къща. Шофьорът се опита да ни каже нещо във връзка с къщата, но Уайли му изшътка да мълчи, сочейки към Шуорц, и ние се измъкнахме на пръсти от колата.

— Сега няма да можете да влезете вътре — учтиво ни обясни шофьорът.

Двамата с Уайли седнахме на стълбите и се облегнахме на големите колони.

— А мистър Шуорц? — попитах. — Той пък кой е?

— По дяволите Шуорц. Някога е бил шеф на една от компаниите. „Фърст Нашънъл“ ли? „Парамаунт“? Или пък „Юнайтед Артистс“? Сега е вън от играта. Но ще изплува пак. Не могат току-така да те изритат от киното, освен ако не си наркоман или пияница.

— Ти май не, обичаш Холивуд.

— Не, обичам го. Разбира се, че го обичам. Слушай, що за разговор водим на стълбите пред Андрю-Джаксъновата къща — и то в ранни зори!

— А аз обичам Холивуд — настоях все пак.

— Добре, добре. Той е златна мина в Страната на приказките. Кой е казал това? Аз го казах. Холивуд е чудесно място, ако си врял и кипял в такива неща, но аз отидох там направо от Савана, щата Джорджия. Още първия ден посетих едно градинско увеселение. Домакинът се ръкува с мен и ме остави. Всичко си беше както му е редът — басейн, зелена морава, долар за квадратен сантиметър, красиви котенца, които пиеха и се забавляваха… И никой, не ме заговори. Абсолютно никой. Аз се опитах да подхвана разговор с пет-шест души, но никой не ми отвръщаше. Това продължи час-два, накрая станах от мястото си и в ситен тръс побягнах като луд навън. Чувствувах се така, сякаш нямам собствена самоличност, и това чувство не ме напусна, докато не се прибрах в хотела и администраторът не ми връчи писмо, адресирано до мен, на мое име.

Естествено самата аз никога не бях имала такова изживяване, но като се замислих за увеселенията, на които бях присъствувала, осъзнах, че подобно нещо може да се случи. Ние в Холивуд не си падаме по пришълците, освен ако не се знае, че те са наострили брадвата си другаде и тя няма да се стовари върху нашите глави — тоест ако вече не са знаменитости. Но дори и тогава е по-добре да си отварят очите на четири.

— Защо не се опита да бъдеш над тези неща? — дълбокомислено отбелязах аз. — Не си виновен ти, ако другите се държат невъзпитано. Виновни са хората, с които те са се срещали преди тебе.

— Такова красиво момиче, и да говори такива мъдри приказки!

Небето на изток бързо се проясняваше и Уайли можеше да ме види добре — стройна, с хубави черти на лицето, изтънчена и с ум, който се бунтуваше както плодът в майчината утроба. Чудя се как ли съм изглеждала през онази утрин, преди пет години. Предполагам, поизмачкана и бледа, но на тази възраст, когато човек храни младежката илюзия, че повечето приключения са за добро, аз имах нужда само да се изкъпя и преоблека, за да изкарам още дълги часове.