Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Мистър Шуорц слезе на летището заедно с нас, но вървеше като насън. През цялото време, докато се опитвахме да получим точна информация от гишето, той не откъсваше очи от вратата, която водеше към пистата, сякаш се боеше, че самолетът ще излети без него. После аз отидох за няколко минути до тоалетната и тогава явно бе станало нещо — какво, не знам, но когато се върнах, те двамата с Уайли стояха плътно един до друг, Уайт му говореше, а Шуорц още повече приличаше на човек, прегазен от огромен камион. Вече не гледаше към вратата за пистата. Дочух забележката на Уайли Уайт:

— Предупредих те да мълчиш. Така ти се пада.

— Аз само казах, че…

Като ме видя, че приближавам, млъкна, а после попита дали има нещо ново. Часът беше два и половина през нощта.

— Има — каза Уайли Уайт. — Според тях можем да тръгнем най-рано след три часа, тъй че някои от по-кекавите ще отидат на хотел. Аз обаче бих искал да ви заведа в Убежището, в дома на Андрю Джаксън 123 123 Андрю Джаксън (1767–1845) — седмият президент на САЩ, заемал този пост от 1828 до 1837 г. Потомък на обикновено американско семейство, който е успял да пробие до такива обществени висоти, Джаксън е станал за много поколения въплъщение на непреклонната воля (оттук и прозвището Стария Дъб) и на осъществената „американска Мечта“. По време на Англо-американската война (1812–1814) неговата войска удържала много важна победа над англичаните. Джаксън е поддържал интересите на дребните собственици срещу Националната банка на САЩ — факт, който предопределил победата му на президентските избори през 1832 г. .

— Нищо няма да видим в тъмното — обади се Шуорц.

— Глупости, след два часа ще се зазори.

— Вървете само двамата — предложи Шуорц.

— Добре, а ти вземи автобуса за хотела. Ето го, още чака, и той е вътре. — В гласа на Уайли се долавяше насмешлива нотка. — Може пък и да ти провърви.

— Не, ще дойда с вас — побърза да каже Шуорц.

Навън, в провинциалния мрак, в който изведнъж потънахме, намерихме такси и той като че ли се развесели. Потупа насърчително коляното ми.

— Трябва да дойда с вас — рече, — трябва да ви пазя от него. Някога, когато бях богат, имах дъщеря — красива дъщеря.

Каза го така, сякаш я е продал на кредиторите си като някаква вещ.

— Друга ще имаш — увери го Уайли. — Всичко ще си възвърнеш. Само да се завърти колелото, и ще се озовеш там, където се намира таткото на Сесилия. Нали, Сесилия?

— Къде е това Убежище? — попита след малко Шуорц. — Да не е на края на света? Ще изпуснем самолета!

— Хайде стига де! — сопна му се Уайли. — Трябваше да вземем и стюардесата, та да си имаш компания. Ти май я хареса? И наистина си я биваше.

Пътувахме дълго през осветена от луната равнинна местност — просто едно шосе и тук-там по някое дърво или къщичка, а после изведнъж пътят тръгна покрай лъкатушеща горска ивица. Дори в тъмнината можех да доловя, че дърветата са зелени, че техните багри нямат нищо общо с прашната маслиненозелена окраска на горите в Калифорния. По едно време подминахме негър, който буташе пред себе си три крави, и те замучаха, когато той ги скупчи отстрани до пътя. Кравите си бяха съвсем истински, с топли, лъскави като коприна хълбоци; самият негър, който изникна постепенно от мрака, също беше истински, а когато Уайли му даде четвърт долар, впери в нас големите си кафяви очи. Каза „благодаря, благодаря“, без да мръдне от мястото си, ние потеглихме и кравите измучаха отново в нощта.

Спомних си кога за първи път в живота си видях овце — стотици овце, и как колата ни изведнъж се вряза в стадото. Беше в задната част на студията на стария Лемъл 124 124 Карл Лемъл (1867–1939) — американски пионер-продуцент от германски произход. През 1909 г. основава Независимата филмова компания, а през 1912 г. създава компанията „Юнивърсъл“. През 1915 г. създава „Юнивърсъл Сити“ — най-голямата киностудия в Калифорния по онова време. . На тях не им харесваше да ги снимат на кино, но мъжете, които бяха в нашата кола, все повтаряха:

— Чудесно!

— Така ли го искаше, Дик?

— Направо чудесно!

Мъжът на име Дик стоеше прав в колата, сякаш беше Кортес 125 125 Ернан Кортес (1485–1547) — испански конкистадор. Участвува в завладяването на Куба (1511), начело на испанска експедиция покорява Мексико (1519–1521). През 1524–1525 г. — открива Хондурас, а през 1532–1533 г. полуостров Калифорния. или Балбоа 126 126 Васко Нуньес де Балбоа (1475–1517) — испански конкистадор и изследовател. През 1513 г. пръв от европейците е открил Тихия океан, като го е нарекъл Южното море. , и наблюдаваше сивата, вълнеста, накъдрена повърхност. Отдавна съм забравила кой филм са снимали, ако въобще съм знаела.