Лора Флоран - Шоколадово докосване

– За тази фантазия...

Тя тръгна обратно към него, отново плъзгайки ръка по текстурите, пръстите ѝ се спряха върху стъклото, което покриваше тъмни, украсени с фигурки плочки в метална рамка. Очите ѝ срещнаха и задържаха неговите, на устните ѝ изгря страстна обещаваща усмивка.

– Искам кутия шоколадови бонбони.

В тъмното помещение той беше някакво диво и мрачно създание, призовано от дълбините на горска легенда. И митичният звяр тръгна към принесената му в жертва девица, неспособен да устои на нейната съблазън.

– Кажи ми – прошепна той и сложи ръце от двете страни на тялото ѝ, наведе се малко, така че тя да почувства близостта на тялото му, могъществото му, което доминираше над нейното – какви вкусове харесваш?

Дъхът ѝ излезе на пресекулки, умът ѝ се замъгли, шоколадът на витрината се превърна във фон, върху който се открояваха очертанията на устата му.

– Всеки вкус, щом е твой – призна тя.

Единият ъгъл на устата му се повдигна лукаво нагоре.

– Авантюристка. Точно такива устни харесвам – той пое устните ѝ в своите, отвори ги, без да бърза, подчини я на волята си, зае се да я изучава жарко и умело, вкуси я съвсем лекичко със зъби, докато ръцете ѝ се залутаха в коженото яке, което му беше подарила, напразно търсещи ципа.

Той отмести глава и остана неподвижен за миг, дишайки тежко. После протегна ръка зад нея, така че за момент тялото му притисна нейното плътно до плота, докато се пресягаше да отвори витрината отсреща. После натискът отслабна, за нейно разочарование. Той се отдръпна назад, колкото да поднесе един малък куб към устните ѝ.

– Какво е това? – попита тя.

– Защо ти не ми кажеш? Кажи ми какво вкусваш, какво виждаш, какво чувстваш – той го плъзна в устата ѝ. Устните ѝ се затвориха върху палеца му.

– Тъмна коприна – прошепна тя. – Тъмна, тъмна разтопена коприна. Която не ме пуска. Увива се около китките ми.

Той вдигна въздългите ръкави на своето кожено яке, което сега тя носеше, за да улови китките ѝ и да ги прикове до плота, отривайки грубите си мазоли в чувствителната ѝ кожа.

– А харесва ли ти как се увива около твоите китки? Или искаш да те пусне?

– Не, така... – гласът ѝ пресекна, когато неговите палци напипаха най-чувствителната кожа от вътрешната страна на китките ѝ и я погалиха точно там. – ... ми харесва.

– Кой беше този? – устните му докосваха нейните, докато говореше. – Не разбирам – устата му отново се затвори върху нейната, за да опита останалия върху езика ѝ вкус.

Джейми се изгуби в целувката, но тя беше толкова ефимерна. Той се отдръпна, опря чело върху главата ѝ.

– Той ти хареса, нали? – в гласа му тлееше лека усмивка, примесена с много други неща. Дом пое дъх, сякаш бе тичал. – Аз мислех, че това ще бъде твоята фантазия.

– Не се тревожи, моята е.

Той смъкна старото си кожено яке от нея с едно отривисто движение и метна своето на плота, после притисна тялото си до нейното без тези бариери. Ръцете ѝ пробягаха възторжено по памучната фанела, която описваше очертанията на торса му.

– Ти наистина ли си фантазираше това онзиден тук?

– О, да. А също и докато ядях един по един шоколадовите бонбони в онази кутия, която ти ми приготви.

– Мамка му – ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото ѝ, вдигнаха я и я сложиха да седне на плота. – Трябваше да сложа вътре листче с моя номер – устата му отново пое нейната, бедрата му раздалечиха нейните, наместиха се между тях. – Но не исках да те изплаша.

– Да ме изпла...? – но неговите устни не ѝ позволиха разточителството да изрече думите.

Без да спира да я целува, той отново се притисна към нея, едната му ръка я подхвана уверено и той я наведе назад, цялата ѝ тежест падна върху тази ръка. Когато я върна в положение на баланс, той държеше друг шоколадов бонбон,

– Защо да ме пла...

Той пъхна шоколада между отворените ѝ устни и пресече думата. Тя затвори очи, защото тъмната коприна откликна мигновено на телесната ѝ температура и започна да се топи върху езика ѝ.

– Ти май ми каза, че никога не си живял на място без светлина.

Той поклати глава, но изражението му подсказваше, че това беше лъжа.

– Не съм.

– Това е мрак, който никога не е виждал светлина. Има вкус на тайни.

– Харесва ли ти? – прошепна той с онази отколешна прозираща уязвимост, с онази жажда за похвала.

– О, да. Това е космическата тъмнина, от която се е родил светът.

– Ако искаме да се роди нов свят, мисля, че е нужен секс – той пъхна ръце под туниката ѝ, впи горещи длани в дупето ѝ и я придърпа към себе си, така че да го яхне. – Къде искаш да те отнеса? – прошепна той, тихо и знойно като сърцевината на своя шоколад, и я понесе към средата на помещението. – В тази твоя фантазия.