Лора Флоран - Шоколадово докосване

Красивите плътни вежди на Силвен се събраха.

– Виж, Джейми, това, че се чувстваш слаба, не означава, че всяко твое действие е проява на слабост.

Кейд се усмихна одобрително и се долепи още по-близо до него на дивана.

Силвен имаше кошмарен вкус за фотьойли, мрачно помисли Джейми. Тя със същия успех можеше да се опита да се сгуши в скала на Марс. Сестра ѝ и Силвен изглеждаха толкова сигурни един в друг. Кейд навярно не я свърташе на едно място и Силвен навярно се дразнеше от стремежа ѝ да поеме контрола, но това не застрашаваше връзката им. Тяхната любов изглеждаше даденост и всичко останало беше притурка към този щастлив, неизменен център.

Джейми си тръгна, борейки се с нуждата и самотата. Кейд ѝ повика такси, но Джейми слезе на брега на Сена и прекоси бавно моста. Нотър Дам блестеше от дясната ѝ страна, Лувърът се изправяше на левия бряг на реката, а в далечината Айфеловата кула сияеше като неземно видение. Група мъже я закачиха с подвикване, поканиха я да седне при тях и кожата ѝ пламна от неконтролируема свръхреакция, тя ускори крачка, за да избяга от смеха и закачките им: хей, госпожице.

Когато стигна до квартал Маре самотата ѝ вече не впечатляваше никого, по тротоарите се разхождаха хетеро-и хомосексуални двойки, елегантно и екстравагантно облечени хора обикаляха баровете и кафенетата по улиците от седемнайсети век.

Ако знаеше телефона му, Джейми можеше да му се обади. Ако знаеше адреса му, можеше да се появи пред вратата му, неспособна да прекара нощта сама. Надявайки се, че няма да го завари е друга жена, че той ще ѝ се зарадва.

Но тя не знаеше никое от тези неща.

Джейми си спомни как Дом беше отпратил онази брюнетка: Тя няма да ми се обади по-късно. Тя не знае дори телефона ми.

Джейми спря в един бар и привлече вниманието на красива блондинка с къдрава коса, което ѝ се стори много по-поносимо от подвикванията на мъжете по улицата. Тя се засмя и поклати глава, информира деликатно блондинката, че има традиционна връзка с мъж, а мацката ѝ намигна и я увери, че нощта, прекарана с нея, може да промени ориентацията ѝ завинаги. Накрая, тъй като не можеше да пие безкрайно дълго малкото си питие и да отклонява елегантно ухажването на блондинката, Джейми трябваше да се прибере в своя тъмен празен апартамент.

Тя се зае с разни неща, за да бъде силна. Взе душ. Обади се на баща си, който ѝ беше оставил съобщение на гласовата поща. Опита се да чете книга. А накрая се зави през глава и заплака в тъмното. Хлипаше и ридаеше, защото ѝ беше толкова самотно и студено, а също и заради всички други проблеми, които се сипеха върху нея като жесток дъжд от юмруци.

Всяка сряда Дом обядваше с търговеца на вино, който държеше магазин по-надолу по улицата; странна дружба, която се беше развила въпреки пълната незаинтересованост на Дом към продукцията на винопроизводителя. Дом ценеше тези срещи. Той нямаше много приятели – предимно готвачи и кулинари, хора, с които се беше запознал, докато си беше проправял път към върха, заети, амбициозни работохолици като него, с малко време за излизане и общуване.

Тази сряда обаче Дом не беше приятна компания, умълчаваше се насред разговора, без да го осъзнава, лицето му помръкваше. Нейното отсъствие вчера, снощи и цялата сутрин зееше като бездна, в която пълзеше страхът, след като се беше развързал стегнатият възел, в който Доминик го носеше.

Когато в ранния следобед я видя в салона, го заля толкова мощно облекчение, че се разтрепери и трябваше да си заповяда да диша дълбоко и бавно, докато вървеше към нейната маса.

След един бегъл поглед тя наведе глава. Ръцете ѝ се обвиха около чашата с горещ шоколад и тя се фокусира върху нея така, сякаш отчаяно се опитваше да потисне нещо в себе си. Ръкавите на пуловера ѝ бяха навити и Дом видя, че ръцете ѝ бяха настръхнали.

Той придърпа стола и седна до нея, сдържайки се да не я притегли в скута си и да я прегърне. Проклетите правила за проява на чувства на обществени места. Дори когато това място беше негово. Той сложи голямата си ръка върху нейната – единственото достойнство на мечешката му длан беше, че можеше да покрие с нея целия участък от гола кожа и дори да пъхне пръсти под ръкава и да стопли още няколко сантиметра настръхнала кожа. Успя да докосне белега под лакътя ѝ, който тя толкова държеше да крие. Сигурно беше от счупена кост, която беше пробила кожата. О, боже, той не биваше да мисли за това. Дом погали главата ѝ със свободната си ръка и я целуна. Прекалено дълго, прекалено интимно за общественото пространство на неговия салон.