Лора Флоран - Шоколадово докосване

Тялото ѝ се отпусна върху ръцете му, устните ѝ се отвориха. Пръстите ѝ се плъзнаха нагоре по раменете му, по гладкото кожено яке и Дом съжали, че не го беше свалил, не го беше захвърлил на земята, за да може да почувства допира ѝ.

Устата ѝ го прие. След като дни наред беше изяждала всичко приготвено от него, дали харесваше неговия вкус? Моля те, харесай и мен.

Той не можеше да каже моля те, просто не можеше, но... го каза с устни. Примамвайки нейните. Поемайки нейните. Боже, не трябваше да я убеждава дълго.

Начинът, по който тя се отвори за него, го порази като фойерверк и ръцете му се обвиха около нея и я вдигнаха нагоре, и...

– Excellente technique, jeune homme [19] Отлична техника, млади човече (фр.). – Б. пр. – подхвърли подигравателно минаващата покрай тях жена на средна възраст. Дом вдигна глава и я фиксира с ядосан, но признателен поглед. Човек винаги можеше да разчита на парижаните да му кажат, когато се излагаше като пълен глупак.

– Пардон – прошепна той на жената, чието име все още не знаеше, допрял чело в нейното. – Пардон. Не можах да се сдържа... – той замълча, защото презираше мъжете, които казваха, че не могат да се сдържат за разни неща.

Тя се беше отпуснала с цялата си тежест върху него, лицето ѝ беше зачервено, устните ѝ бяха отворени, тялото ѝ беше в ръцете му. О, боже! Доминик погледна към сградата, където бе апартаментът ѝ, само на няколко метра оттук.

Той ѝ обеща вечеря, нали? А не секс в стил бързо хранене.

Да, тя изглеждаше съгласна той да долепи отново устни до нейните и да я целуне, да превърне тялото ѝ в послушна кукла, да я отнесе на горния етаж, но това не означаваше, че той... че той не трябваше... че той...

– По-добре да тръгваме – Дом се изправи толкова рязко, че тя залитна и той изруга наум. Никога нямаше да отмие от себе си онези шест години жестокост. Улови отново ръката ѝ, по-внимателно.

Тя не каза нищо, но обви пръсти около дланта му. Доколкото можеше.

Когато съблече якето си в бистрото, Дом забеляза, че тя няма връхна дреха. Това го накара да се усмихне с опияняващо очакване. По-късно щеше да захладнее и той щеше да ѝ даде своето кожено яке, загръщайки я в своята топлина, докато я изпраща до апартамента ѝ.

– Харесва ли ти? – той ѝ се усмихна, доволен, че вече може да ѝ говори на "ти", докато чакаха в преддверието сервитьорът да им подреди маса за двама в малкото претъпкано заведение. Дом я беше завел в едно от любимите си бистра, на границата между Маре и Площада на републиката. Място, където човек можеше да хапне хубав стек, прясно изпържени картофки, обилно полети със сос рокфор, все неща, които той планираше да я убеди да поръча. Дали кокалчетата на китките не се бяха загладили след десет дни в неговия салон?

Усмивката ѝ го сгря като слънчев ден.

– C'est parfait [20] Перфектно е (фр.). – Б. пр. – каза смутено тя. След целувката тя беше станала много срамежлива.

Смущението ѝ го поставяше в доминантна позиция и той вече чувстваше корумпиращото въздействие на тази новопридобита власт, изкушен да я подмами в своите лапи и да я задържи вечно там. Сигурно не беше разумно от нейна страна да му позволи да доминира.

Всяка жена, която позволяваше на мъжа да доминира, беше пълна глупачка, но когато мъжът беше той самият... Какво пък. Тя беше тук за кратко, напомни си Дом. Той сигурно можеше да се държи като свестен човек през краткия ѝ престой в Париж.

– Какво правиш в Париж? – попита той, улавяйки ръцете ѝ през масата; плъзна пръсти под плетените ръкави, за да погали вътрешната страна на китките ѝ. Дом не се опитваше да я манипулира, просто не можеше да се сдържи. Обичаше допира на кожата ѝ, обичаше тази близост, обичаше унесения, замечтан израз в очите ѝ.

Но въпросът му я извади от унеса, очите ѝ се проясниха и охладняха.

– Имам семейство тук.

Това му прозвуча като лъжа, подейства му като студен душ. Той се топеше като маршмелоу до нея, а тя можеше да запази достатъчно самообладание, за да го излъже. Защо бе помислил, че той доминира в отношенията им?

– Но не живееш при тях?

В смисъл в кой апартамент трябваше да я доведе след вечеря, за да я има само за себе си?

Тя поклати глава.

– Обичам да имам свое собствено пространство.

Страхотно. Това нейно собствено пространство беше на няколко крачки от ресторанта.

– Какви близки имаш тук?

– Ами, сестра ми – каза тя неохотно, наблюдавайки го дискретно. – Баща ми и дядо ми идват понякога. Моето семейство открай време обича Париж. Майка ми ни водеше тук, когато бяхме малки. Тя и баща ми са прекарали тук медения си месец.