Джоди Пико - Споделен живот

Изправям се с ръце в джобовете.

— Бихте ли съобщили на съда как семейство Фицджералд се е консултирало с екипа за предимплантационна генетична диагностика, за да заченат Ана?

— След като изследвахме сина им и установихме, че е несъвместим като донор на Кейт, разказах на семейство Фицджералд за друго семейство, с което бях работил. Бяхме изследвали всички братя и сестри на пациента, но никой не беше подходящ, после майката забременя по време на лечението и това дете беше идеално съвместимо.

— Предложихте ли на семейство Фицджералд да създадат генетично програмирано дете, което да се превърне в донор на Кейт?

— Абсолютно не — отвръща оскърбен Чанс. — Просто обясних, че дори ако нито едно от съществуващите деца не е съвместимо, не означава, че едно бъдещо дете няма да е.

— Обяснихте ли на семейство Фицджералд, че детето, генетично програмирано така, че да е идеално съвместимо, ще трябва да е на разположение за лечението през целия живот на Кейт?

— Когато го обсъждахме, говорехме за една-единствена трансплантация, на кръв от пъпната връв — свидетелства доктор Чанс. — Следващите донорски процедури се наложиха, защото Кейт не реагира на първата. И защото предлагаха по-обещаващи резултати.

— И така, ако утре учените измислят процедура, която ще излекува рака на Кейт, ако Ана само си отреже главата и я даде на сестра си, бихте ли го препоръчали като решение?

— Не, разбира се. Никога не бих препоръчал лечение, което би изложило на риск живота на друго дете.

— През последните тринайсет години не сте ли правили точно това?

Лицето му се стяга.

— Нито едно от леченията не е причинило дългосрочни вреди на Ана.

Изваждам от куфарчето си лист и го подавам на съдията, а после и на доктор Чанс.

— Бихте би прочели подчертаното?

Той си слага очила и прочиства гърлото си.

— „Разбирам, че анестезията включва потенциални рискове. Тези рискове може да включват, но не са ограничени до: неблагоприятни реакции към лекарствата, възпалено гърло, поражения върху зъбите, пломбите и протезите, поражения върху гласните струни, респираторни проблеми, лека болка и дискомфорт, загуба на усещания, главоболия, инфекции, алергични реакции, съзнание по време на обща анестезия, жълтеница, кървене, поражения на нервите, тромбове, сърдечен пристъп, мозъчни увреждания и дори загуба на телесни функции или на живот“.

— Запознат ли сте с този документ, докторе?

— Да. Това е стандартното съгласие за хирургическа процедура.

— Бихте ли ни казали кой е пациентът, подложен на процедурата?

— Ана Фицджералд.

— И кой е подписал съгласието?

— Сара Фицджералд.

Залюлявам се на пети.

— Доктор Чанс, при анестезия съществува риск от доживотни увреждания или смърт. Това определено са доста силни дългосрочни въздействия.

— Точно затова е документът за съгласие. За да ни защити от хора като вас — реагира той. — Реално погледнато, рискът е извънредно малък, а процедурата за даряване на костен мозък е съвсем проста.

— Защо Ана е била упоена за една толкова проста процедура?

— Защото така е по-малко травмиращо за децата, а и няма да се въртят толкова.

— А след процедурата Ана изпита ли болка?

— Може би малко — отговаря доктор Чанс.

— Не си ли спомняте?

— Оттогава мина много време. Сигурен съм, че дори и самата Ана го е забравила досега.

— Така ли мислите? — обръщам се към Ана. — Да я попитаме ли?

Съдия Дисалво скръства ръце на гърдите си.

— Като говорим без рискове — продължавам без пауза, — бихте ли ни казали нещо за изследванията върху дългосрочните ефекти на фактора растеж, който Ана е вземала на два пъти преди извличането на части от тялото й за трансплантация?

— Теоретично не би трябвало да има никакви дългосрочни последствия.

— Теоретично — повтарям. — Защо теоретично?

— Защото проучването е проведено върху лабораторни животни — признава доктор Чанс. — Последствията върху хората все още се проследяват.

— Колко успокоително!

Той свива рамене.

— Лекарите нямат навика да предписват лекарства с потенциала да предизвикват бъркотия.

— Чували ли сте някога за талидомид, докторе? — питам.

— Разбира се. Всъщност неотдавна талидомидът се завърна като средство в борбата с рака.

— А някога е бил едно от най-широко използваните лекарства — отбелязвам. — С катастрофални странични ефекти. И като говорим за това… даряването на бъбрек — процедурата свързана ли е с рискове?