Кърт Вонегът - Галапагос

По извезаните с гербове копринени чаршафи на принца имало капчици и големи капки сперма, пълна с кралски попови лъжички, надпреварващи се за някъде. Младият Уейт излязъл от тройния апартамент на „Сътън Плейс“. Нищо не бил откраднал, не оставил и отпечатъци. Портиерът, който го видял да влиза и да излиза, не успял да опише подробно външността му на полицията. Казал само, че е бял, млад и строен, облечен със синя велурена риза, от която още виси етикетът с цената.

И в милионите кралски попови лъжички върху копринен чаршаф, които се движат без цел, имало нещо пророческо. По отношение на човешката сперма целият свят, с изключение на Галапагоските острови, щял да стане като този копринен чаршаф.

Смея ли да добавя: „И то тъкмо навреме“?

Сега ще сложа звездичка пред името *Джеймс Уейт посочвайки, че подир *Зигфрид фон Клайст ще дойде и неговият ред. *Зигфрид ще влезе в тунела пръв, след около час и половина, а *Уейт ще умре след около четиринайсет часа, като първо се ожени за Мери Хепбърн на палубата за слънчеви бани на „Баиа де Дарвин“ , когато корабът е вече далеко в морето. Както казвал „Мандаракс“ преди толкова много години:

„Добре е всичко, свършващо добре.“

Това със сигурност се отнася до живота на *Джеймс Уейт. Той дошъл на този свят като дете на дявола (така смятали), и пораженията се проявили почти незабавно. Сега обаче, много близко до края, той с радостно изумление хранел момиченцата от племето канка-боно. Те изпитвали голяма благодарност, и да им помогне се оказало много лесно, понеже в бара било пълно с всякакви закуски, гарнитури и подправки. Възможността да направи благодеяние досега не се била представила на *Уейт, но ето че сега това страшно му харесало. За тези деца *Уейт въплъщавал самия живот.

После се появила вдовицата Хепбърн, а той цял следобед се надявал на това. И нямало нужда да спечелва доверието й. Веднага й допаднал, както хранел децата, и тя му казала, понеже предишната вечер била видяла много гладни деца по пътя от международното летище „Гуаякил“ до хотела: „Много хубаво, много хубаво!“ Тогава решила (и никой не можел да я разубеди), че този човек е видял децата отвън и ги е прибрал, за да ги нахрани.

— Защо не мога да бъда като вас? — продължила Мери. — Стоях си горе в стаята, без да правя нещо, обзета от съжаление към себе си, а трябваше да съм тук, и като вас да споделям с клетите деца каквато храна имаме! Много ме е срам, но напоследък мозъкът ми просто не е наред. Понякога изпитвам желанието да го убия!

Тя заговорила децата на английски — език, който те никога нямало да научат. Попитала ги вкусно ли е, къде са родителите им и тям подобни.

Момиченцата никога не научили английски, защото от самото начало на Санта Росалия канка-бонският бил езикът на мнозинството. След век и половина това щял да стане езикът на мнозинството от човечеството. Цели четирийсет и две години след това канка-бонският остава единственият език на хората.

Нямало неотложна нужда Мери да търси за децата по-подходяща храна. Диетата от фъстъци и портокали от големите запаси на бара била идеална. Децата изплювали всичко, което не им понасяло — черешите, зелените маслини и малките лукчета. Можели да се хранят без чужда помощ.

Така че Мери и *Уейт разполагали с време да гледат, да приказват и да се опознаят. *Уейт казал, че според него хората са поставени на Земята, за да си помагат, и той затова хранел децата. Казал също, че децата са бъдещето на света и следователно — най-голямото природно богатство на планетата. После добавил:

— Позволете ми да ви се представя. Аз съм Уилард Флеминг от Мус Джо, Саскачеуан.

Мери също казала коя е и с какво се занимава — бивша учителка и вдовица.

Той споделил колко се възхищава от учителите, колко голямо значение са имали те за него на млади години.

— Ако не бяха учителите ми в гимназията — казал той — никога нямаше да завърша Масачузетския технологичен институт. Сигурно изобщо нямаше да завърша дори колеж и щях да си остана автомонтьор като баща си.

— А какво стана от вас? — попитала тя.

— Нула, пресечена на четири, след като съпругата ми умря от рак — рекъл той.

— О, моите съболезнования! — възкликнала Мери.

— Е, вие нямате никаква вина.

— Така е — съгласила се тя.

— А преди това бях инженер и се занимавах с вятърни мелници — продължил, той. — Хрумна ми безумната идея, че тази екологично чиста енергия си стои неизползвана. Това изглежда ли ви безумно?