Дейвид Къртли: Наградата

Джулиан Серрато бе най-великия престъпен ум на двайсет и първи век и беше напълно естествено, че службите искаха да го заловят на всяка цена. От дирекцията желаеха това да бъде осъществено от мен, а аз вече имах изготвен план.

Девойката в адресното бюро на болницата беше стеснителна и с добър външен вид. Тя смутено сведе поглед върху регистрационната бланка. Какви дълги мигли имаше това момиче…!

Подадох й жетона си.

— Агент Чайлд — представих й се и кимвайки към колегата си добавих: — Този е агент Бонер.

Човекът, с който работехме заедно бе здрав мъжага, доста грубоват и с неловки движения. Той рязко подхвърли:

— Трябва да огледаме Ребека Кортингтън.

— Сега ще повикам доктора — обеща девойката.

Обвита в бели завивки, Ребека Кортингтън лежеше неподвижно на кревата. Светлите й коси бяха щателно сресани. Към ръката й с помощта на лейкопласт бе прикрепена игла, от която излизаше тръбичка, свързана с капкомер. Тази девойка беше поразително красива в здравия си сън.

Докторът провери показанията на приборите.

— Колко голяма е повредата на мозъка й — започна Бонер.

— Не идва на себе си — вече три години е в такова състояние.

— Четири — поправи го Бонер.

Докторът реши да не спори.

— Доколко е съхранена паметта й? — намесих се аз.

— Трудно е да се каже. Смятам, че помни всичко, увреждането е локално. Както бе казано, тя не идва на себе си, но…

— Би ни се искало да поговорим на четири очи — рекох аз.

Докторът затвори след себе си вратата на помещението.

— Какво мислиш? — въздъхна Бонер.

— Трябваше да го направим по-рано.

Всъщност мислех за графика: за да й се създаде ново тяло бяха необходими три месеца, плюс още два пъти по толкова време, за да се закрепи в ума й това, което е останало от стария й мозък, необходимостта от развиване на ново съзнание го изискваше. И освен това разходите, свързани с такъв процес, но те не бяха сравними с размера на общите разходи, изразходвани в хода на това дело.

Бонер напрегнато я огледа.

— Ти изобщо срещал ли си се с някой от тях? След възвръщането им към живот?

— Веднъж. Със сенатора Сноу.

— Как се чувстваше?

— Като в сън за самия себе си — поясних аз. — Като в полузабравени спомени, от които бяха изчезнали някои подробности, а други се бяха смесили.

Бонер се размърда неловко и по лицето му се изписа безпокойство. Идеята явно не му се нравеше — Ребека Кортингтън в който и да е свой хипостазис, жива и здрава, и на крака. Какво пък, беше разбираемо. Нали той я бе настанил тук, след всичко, което се случи. Още преди да ми стане партньор, а даже преди да стана агент.

Гласът му проскърца като чакъл под каруца:

— Ето за какво си мисля непрекъснато: представи си само, от всички хора, които могат да бъдат възвърнати към живот именно тази безполезна глупачка ще получи нов живот. Какво в нея е толкова особено?

— Сигурно има нещо такова — отвърнах. — Особено ако Джулиан Серрато я обича.

Ребека Кортингтън беше отново създадена, и то още по-прелестна от преди. Тя седеше в стаята за разпити с положени върху коленете си ръце и говореше:

— Аз умрях, после вие ме изкопирахте. Защо?

— За да ни помогнете да открием Джулиан Серрато — поясних аз.

— Да го намерите ли? Но аз не зная къде се намира — разсмя се тя. — Освен това сега дори нямам понятие как изглежда. Той си има навика да си променя лицето, гласа и отпечатъците на пръстите. Известно ви е.

— Но вие го познавате. С маниерите му, привичките му, интонацията — възразих аз. — Той не е в състояние съвсем да се измени. А вие сте напълно способна да го разпознаете.

Ребека се облегна на облегалото на креслото и се взря в голямото огледало на стената.

— А къде е другият агент? Този, който стреля в мен?

Живо си представих как Бонер се е наежил зад огледалото.

— Това няма значение — отбелязах аз.

— Много е важно — парира ме тя и ме изгледа с негодуващ поглед. — Откъде накъде съм длъжна да ви помагам?

— Вторият ви живот ни струваше доста скъпо — спокойно я погледнах в право в очите й. — Вие не сте в състояние да заплатите направените разходи, но ще опростим дълга ви, ако Джулиан Серрати се окаже зад решетките.

— Втори живот — хлъцна тя и прекара пръсти по гърдите си.

Последва дълго мълчание. След това тя отново проговори безстрастно и равномерно:

— Тази сутрин за първи път дойдох на себе си. Гърдите ми се оказаха големи и загорели. Без никакви бенки.