Дейвид Къртли: Наградата

— Утре ли? — усъмних се аз. — Няма да успее. Ще го хванем още днес.

Ребека Кортингтън очевидно изнемогваше от тревога.

— Джулиан, това е капан. Всичко е нагласено и трябва веднага да изчезнеш. Остави всички, остави ме и мен.

Серрато се усмихна. Широко. Самодоволно.

— Успокой се, Ребека. За всичко съм се погрижил. Искаш ли цигара?

Той и предложи и тя взе една от кутията му. Джулиан издърпа нагоре ръкава си, две парчета кожа на лявата му китка се разтвориха и от процепе между тях възникна металическа ръка на шарнири. Стиснатата в нея запалка ловко се плъзна в пръстите на лявата му ръка.

— Огънче? — ухили се Серрато.

Аз се обърнах към Бонер и се спогледах с него.

Серрато запали цигарата на дамата и тя всмукна дълбоко от дима й. Запалката изчезна в недрата на ръката, откъдето се появила. Той нежно стисна рамото на Ребека.

— Зная кой може да ти помогне. Ще те избави от гнусните нещица, с които са те натъпкали. И те нищо няма да могат да направят, ти ще бъдеш в пълна безопасност — обеща й Серрато усмихнат и добави: — Ние ще бъдем в пълна безопасност. Заедно.

Отначало изчезна изображението, след това и звука. Мониторите потъмняваха един след друг, в зависимост от претърсването на тялото й с хирургически инструменти, с които Мартиндейл бавно измъкваше нашите прибори. Вече бяха премахнати локаторните и терминационните, както и повечето от техните макети.

Ние притаихме дъх.

Той не докосна секретните ни импланти, а те бяха два. Локатор, за де се проследява придвижването й и терминатор, на когото предстоеше задачата да убие Джулиан Серрато, ако се стигне до това.

И аз знаех, че ще стане.

Даже след хирургическата операция, Серрато още няколко часа сменяше самолетите. Накрая, напълно уверен, че се отървал от следенето, той заведе Ребека Кортингтън в Сиатъл. В хотел „Хилтън“, в надстройката над покрива му.

— Романтик — промърмори Бонер.

— В ръцете ни е — отвърнах му аз.

Отлетяхме за Сиатъл с бригада щурмоваци, след това обкръжихме хотела с агенти. Организирахме команден пункт в административното здание от другата страна на улицата. На покрива му разположихме снайперисти.

Щурмовата бригада бе разделена на четири групи: на първата предстоеше да атакува надстройката, на втората — да следи за вестибюла, а на останалите две — да блокират стълбите.

Погледнах часовника си, беше малко след един часа. Из командния пункт сновяха техници.

— Активирайте полето! — заповядах аз.

Ние разпространихме над хотела поле за смазване на психиката. В този момент всеки, който се намираше във вътрешността му, трябваше да се лиши от съзнание.

— Да тръгваме! — изкомандва Бонер по радиостанцията.

Ние наблюдавахме на мониторите как щурмоваците се втурнаха в зданието и се разпръснаха по вестибюла, щателно обхождайки разперените крайници на безчувствените обитатели на хотела.

Резервните групи заеха местата си на стълбите. Членовете на основната група се изкачиха на последния етаж и бавно започнаха да се прокрадват по дългия коридор към широките бели врати, пред които паднали в дълбоко безсъзнание лежаха телохранителите на Серрато.

— Отваряйте вратата! — почти прошепна Бонер.

И тогава прогърмяха изстрели, из въздуха полетяха парчета от тухли, мазилка, разкъсани мускули и плът, както и раздробените кости на нашите агенти. Не успяхме да мигнем, и те вече бяха мъртви.

Джулиан Серрато отвори с ритник вратата на надстройката и излетя в коридора, във всяка от ръцете му се намираше пистолет. Пистолетите се съединяваха и със ставните му телескопични металически ръце, които се бяха подали от раменете му. От гърдите му израсна прозрачна пластина, която защищаваше лицето му.

— Не е паднал в безсъзнание — предупреди Бонер. — Повтарям: полето за смазване на психиката не е могло да неутрализира Серрато. Всички агенти да слязат надолу!

Серрато спокойно огледа труповете и се върна обратно в надстройката. Един от пистолетите се прибра в рамото му, Серрато подхвана със свободната си ръка вцепенената Ребека Кортингтън, помъкна я по коридора и изчезна от монитора.

— Стълба, група „Б“ — извика Бонер. — Идва към вас.

Серрато отново се появи в полезрението. По-скоро литна. Стреля в гърлото на агента и отново изчезна в хола. Нашите хора се спуснаха след него. Той довърши един от тях в отвора на вратата, а втория зад ъгъла. Сякайш разделяйки се на две части, той действаше с мълниеносна бързина. Куршумите разпорваха бетона. Безжизнените тела на агентите се смъкваха по стъпалата.