Дейвид Къртли: Наградата

— Говняна работа! — просъска той.

Измъкнах пистолета от ръцете на Ребека и я помъкнах надолу по стълбата. Едва успяхме да се доберем до вестибюла, когато двойникът се взриви.

Единственото, което оставаше, бе да доложа на директора.

— В мозъка на Серрато вероятно е бил вграден нещо от рода на компенсаторен регулатор на полето за смазване на психиката. Освен това, той е бил програмиран да се взриви при задържане или унищожение.

Директорът кимна мрачно.

— Печално е, че така се случи с Бонер, жал ми е за него — продума той и след като поразмисли, попита: — А как ви се удаде да се спасите?

— Тъкмо извеждах госпожица Карингтън надолу, тя не понася вида на кръвта. Ако се бях задържал още една минута, взривът сигурно щеше да ме ликвидира.

— Да — начумери се директорът. — Вероятно. Много е обидно, че сега не можем да разпитаме Серрато и да разкрием всичките му престъпления. И да разберем какво още е подготвял.

— Някои неща е по-добре да не излизат наяве — отбелязах аз.

След това нашите хирурзи извадиха последните прибори от тялото на Ребека Кортингтън. Аз я посетих в болничната стая.

— Моля да ме извините за понесените по наша вина изпитания… и позволете да ви благодаря за добрата служба. Правителството ще ви опрости дълга. Разрешете да ви изпратя до летището.

Тя дълго ме изучава преди да кимне.

— Съгласна съм.

Около десет минути пътувахме в пълно мълчание. След това тя се обърна към мен:

— Благодаря за пистолета. Беше важно за мен.

— Естествено.

Отново настъпи мълчание.

— Но ти ужасно рискува, ставайки един от тях — укорително отбеляза тя.

— Имах план — възразих меко аз. — Така или иначе, това беше единственият способ. Единственият способ да те върна при себе си.

Положих глава на раменете й и въздъхнах:

— Така си ми нужна, Ребека! Нуждая се от силата ти, от твоите идеи! За нищо не съм способен без теб. Без теб аз съм нищо.

Тя се усмихна.

— От колко дълго си знаела? — попитах аз.

— От самото начало.

Тя ме поглади по ръката.

— Бих те разпознала в което и да е време и в какъвто и да е облик — убеди ме тя и едва чуто добави: — Джулиан.

© Дейвид Бар Къртли

© Христо Пощаков, превод от английски

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15897]

Последна редакция: 2010-04-13 15:00:00