Кърт Вонегът - Галапагос

В този миг в бара се върнал Зигфрид фон Клайст, след като видял как били застреляни Дзенджи Хирогучи и Андрю Макинтош. Ако неговият мозък бил детектор на истината, той е щял да съобщи на Мери и *Уейт информацията, която са имали право да знаят, и която щяла да им бъде от голяма полза в случай, че искат да оцелеят: че *Зигфрид е в първата фаза на умствения срив, че двама от гостите на хотела току-що са били застреляни, че тълпите отвън няма да се спрат дълго, че хотелът е изгубил връзка с външния свят и така нататък.

Но не. Привидно *Зигфрид запазил спокойствие. Не желаел останалите четирима гости да изпаднат в паника. Вследствие на това те изобщо не узнали какво се е случило с Дзенджи Хирогучи и Андрю Макинтош. Като си помисля, че всъщност не чули и новините, които се получили след около половин час: че Перу обявява война на Еквадор. Не ги чул и капитанът. Когато перуанските ракети улучили цели в района на Гуаякил, пътниците щели да повярват на капитана, а той им казал онова, в което големият му мозък искрено вярвал (макар че не изпитвал необходимост да казва истината): че върху района се е изсипал метеоритен дъжд.

И ако се случело някой на Санта Росалия да прояви любопитство защо прадедите им са отишли там, а този вид любопитство едва-едва се прокраднало след три хиляди години, ето каква история чувал: че от материка ги прогонил метеоритен дъжд.

Както казвал „Мандаракс“:

„Щастлив е народът, който няма история“.

Затова с напълно спокоен глас *Зигфрид, братът на капитана, помолил *Уейт да се качи горе и да помоли Сълини Макинтош и Хисако Хирогучи да слязат, като им помогне с багажа.

— Внимавайте да не ги изплашите — предупредил го той. — Кажете им, че всичко е наред. Просто за по-сигурно ще ви закарам на летището.

Между другото международното летище „Гуаякил“ било първата цел, поразена от перуанска ракета.

И *Зигфрид подал „Мандаракс“ на *Уейт, за да разговаря с Хисако. Той бил взел падналия до тялото на Хирогучи компютър. И двете тела били прибрани в разбития магазин за сувенири. *Зигфрид собственоръчно ги покрил със сувенирни кувертюри, върху които имало образа на Чарлс Дарвин, чийто портрет висял и в бара.

И така *Зигфрид фон Клайст грижливо настанил Мери Хепбърн, Хисако Хирогучи, *Джеймс Уейт, Сълини Макинтош и *Казак във весело нашарения автобус, паркиран пред хотела. Автобусът бил предназначен да откара до летището музикантите и танцьорите, които да приветстват знаменитостите от Ню Йорк. С групата тръгнали и шестте момичета канка-боно, а аз сложих звездичка пред името на кучето, понеже то скоро ще бъде убито и изядено от децата. Времената не били кучешки.

Сълини искала да знае къде е баща й, а Хисако — къде е съпругът й. *Зигфрид казал, че те вече са заминали за летището. Планът му бил да качи гостите на някой самолет, независимо дали полетът е търговски, чартърен или военен, за да ги спаси от опасностите в Еквадор. Истината за Андрю Макинтош и Дзенджи Хирогучи щяла да е последното, което те ще чуят преди отлитането, а тогава сигурно щели да го понесат, независимо че можели да полудеят от скръб.

За да залъже Мери, той се съгласил да вземат и шестте момиченца. Езикът им оставал неразбираем дори с помощта на „Мандаракс“. На двайсет думи компютърът сякаш успявал да определи една, като свързана с езика кечуа, лингва франка на Инкската империя. Сегиз-тогиз на „Мандаракс“ се струвало, че чува и нещо като арабски — лингва франка на търговията с роби от Африка преди толкова много години.

Ето една идея на големите мозъци, за която не съм чувал напоследък: човешкото робство. Можеш ли да държиш някого под иго, ако имаш само плавници и уста?

Тъкмо когато групата се настанила удобно в автобуса пред хотел „Елдорадо“, по няколко транзистора в тълпата чули съобщението, че „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ се отменя. За тълпата, както и за войниците, които просто били цивилни в униформа, това означавало, че храната в хотела принадлежи на всички. Запомнете какво ще ви кажа аз, който се навъртам по Земята от милион години: като се вникне в същността, всеки път основният въпрос е храната.

Както казвал „Мандаракс“:

„На първо място месото, а след него — моралът“.

Тълпата се втурнала към хотела и мигновено заляла автобуса, макар че и той, и хората в него не представлявали интерес за гладните метежници. Те обаче започнали да удрят по автобуса и да крещят, терзани от мисълта, че хотелът вече е обран и за тях не е останала храна.