Кърт Вонегът - Галапагос

Но досега не съм срещал октопод, пък и нито една друга твар, която да не е напълно доволна, ако през целия си живот на Земята е просто събирач на храна, и да не бяга от експериментите с неограничена алчност и амбиция, провеждани от човечеството.

Колкото до това, че човешките същества могат да се върнат назад, към употребата на сечива, построяването на къщи, свиренето на музикални инструменти, и така нататък, сега те ще трябва да го вършат с муцуните си. Ръцете им са се превърнали в плавници, в които срасналите кости са почти неподвижни. Всеки плавник има пет закърнели чуканчета, които служат само за украса и привличат противоположния пол през размножителния период. Това всъщност са върховете на видоизменените пръсти. Нещо повече — онези части от човешките мозъци, които са контролирали ръцете, вече просто не съществуват и по тези причини човешките черепи са с удължена форма. Колкото по-аеродинамична е формата на черепа, толкова по-способен е риболовецът.

Щом като хората сега могат да плуват бързо и надалече не по-зле от косматите тюлени, какво ли им пречи да се върнат на материка, откъдето са дошли прадедите им? Отговорът е: нищо не им пречи.

Много са се опитвали или ще се опитват да го сторят през периоди с недостиг на риба или свръхнаселение. Но бактерията, която яде човешките яйца, винаги си стои на материка и ги очаква.

Толкова по въпроса за проучвателната дейност.

И още нещо: след като тук цари такъв покой, кой би желал да живее на материка? Всеки остров с полюшващите се кокосови палми, широките бели плажове и кристалните сини лагуни, се е превърнал в идеално място за отглеждане на деца.

Сега всички хора са простодушни и спокойни — и то само защото еволюцията им е отнела ръцете.

Както казвал „Мандаракс“:

Преди милион години имало един перуански пилот — млад подполковник, чийто изтребител-бомбардировач се плъзгал от мъгливо петно към мъгливо петно из силно разредената материя в самия край на планетната атмосфера. Казвал се Гийермо Рейес и оставал жив на такава височина, защото в специалния костюм и шлема му имало изкуствена атмосфера. Някога хората са правели чудеса, осъществявайки невъзможните мечти.

Веднъж подполковник Рейес водил незавършил спор с един колега пилот дали има нещо по-приятно от половия акт. Сега той поддържал радиовръзка със същия свой другар, който му съобщил от перуанската база, че Перу е във война с Еквадор.

Подполковник Рейес вече бил активизирал мозъка на огромното самозадвижващо се оръжие, прикрепено под аероплана. Това била първата глътка въздух за оръжието и то мигом лудо се влюбило в кръглия диск на локатора върху контролната кула на международното летище „Гуаякил“ — основателна военна мишена, тъй като там Еквадор държал десет от бойните си самолети. Този изумителен локаторен любовник под самолета приличал на големите земни костенурки от Галапагоските острови в следния смисъл: всичките необходими му хранителни запаси се намирали под външната обвивка.

Рейес получил съобщение, че може да изстреля оръжието.

И той го изстрелял.

Приятелят му от Земята го попитал как се чувства, след като е пуснал на свобода такова нещо. Той му отговорил, че най-после е намерил нещо, по-приятно от половия акт.

Чувствата на младия подполковник в този миг на освобождаване трябва да са били трансцендентални, изцяло продукт на неговия голям мозък, понеже когато ракетата потеглила, за да материализира любовта си, самолетът не се разтърсил, не се отклонил от курса, не се вдигнал нагоре, нито се гмурнал надолу. Той продължавал невъзмутимо полета си, защото автоматичният пилот тутакси компенсирал внезапната промяна в теглото на самолета и аеродинамиката.

Колкото до последствията от изстрелването, видими за Рейес, ракетата била на твърде голяма височина, за да оставя следа, и изхвърляните газове били чисти, затова Рейес просто видял една пръчка, бързо превръщаща се в точка, после в петънце, и накрая в нищо. Ракетата изчезнала така бързо, сякаш никога не е съществувала.

Толкова, край.

Единственият отпечатък от това събитие в стратосферата бил в големия мозък на Рейес и никъде другаде. Пилотът се чувствал щастлив. Смирен. Поразен. И омаломощен.

Рейес не бил толкова луд, та да си мисли, че извършеното от него е аналогично на правеното от мъжа по време на полов акт. Моментът на изстрелването, както и подробните указания към освободената ракета били решени от компютъра, над който Рейес нямал власт, след като го е включил, и който не се нуждаел от съветите му. Пък и подполковникът не бил кой знае колко наясно с действието на механизма. Такива знания били за специалистите. И във войната, както и в любовта, Рейес бил безстрашен и щастлив авантюрист с късмет.