Джозеф Файндер - Московският клуб (Къртица 3)

Москва

Десет минути след полунощ шофьорът ловко вкара лъскавата черна „Чайка“ чак до главния вход на боядисаната в жълто жилищна сграда на ул. „Алексей Толстой“ и паркира. Побърза да отвори вратата на пътника, когото возеше — един изключително високопоставен член на Централния комитет, който слезе и промърмори едва чуто някакъв поздрав. Шофьорът му отдаде чест, защото знаеше, че тези дребни знаци на уважение доставят удоволствие на шефа му, и се върна на шофьорското място, като се молеше вълнението в очите му да е останало незабелязано.

Когато колата се отдалечи достатъчно от входа на сградата, той пъхна в касетофона запис на Брус Спрингстийн, който жена му, Вера, бе купила на черния пазар, и така усили звука, че арматурното табло започна да вибрира от дрезгавия глас на певеца, а ритъмът на баса със сигурност се чуваше даже извън тежката бронирана кола. Дивата сила на музиката, познатата мелодия му беше нужна, за да се успокои.

Докато шофираше, си мислеше за Верочка. Когато се прибере, тя сигурно ще е заспала в топлото легло. Под копринената и нощница ще се очертават налетите й гърди, а също и коремът, който бе започнал да изпъква от растящото в него бебе. Ще спи дълбоко, в забрава, без изобщо да подозира за тайното предателство на съпруга си. А когато той се пъхне в леглото, тя ще се разбуди сред лекия аромат на парфюма си — „Московски нощи“. Винаги си слагаше от него преди, да си легне, когато той работеше до късно. После ще се любят.

Бавно се спусна по мекия наклон към подземния гараж, където на определените им места бяха паркирани „Чайки“-те и „Волги“-те на живущите в сградата — всеки от тях член на съветския управляващ елит. Фаровете осветиха сумрачния гараж. Шофьорът с облекчение отбеляза, че няма никой. Това бе добре.

Паркира лимузината на съответното място и пак огледа гаража. Пръстите му нервно барабаняха по калъфа на волана, не съвсем в такт с музиката. Изключи мотора, но изслуша песента докрай, след това завъртя копчето и остана да седи в пълната тишина, а от страх сърцето му биеше до пръсване.

За миг му се стори, че зърна мъжки силует на отсрещната стена, но това бе само удължената сянка на една от паркираните коли.

Излезе и отвори задната врата. Цигареният дим се бе пропил навсякъде. Преди няколко часа всичко бе потънало в мъглата от дима на любимите цигари на неговия шеф — „Дънхил“. Заедно с един негов приятел се връщаха от тайно съвещание в покрайнините на Москва и по пътя бяха затворили стъклената преграда, за да останат насаме.

Шофьорът чинно следеше пътя пред себе си и се преструваше, че не забелязва нищо необичайно, но бе убеден, че шефът му е замесен в нещо опасно, страшно. Нещо, за което не трябваше да знае никой нито в ЦК, нито в Кремъл. Нещо, което със сигурност не беше редно.

Вече на няколко пъти през последните седмици получаваше заповед да откара шефа си на някакви тайни срещи с други облечени във власт мъже, все късно през нощта и все по заобиколни пътища. Знаеше, че му имат пълно доверие. Всеобщо бе мнението, че той е най-дискретен измежду колегите си и може да му се гласува най-голямо доверие. Дори и за миг на мъжете от задната седалка не би им минало през ум, че не е напълно лоялен.

Свали прозорците и с малка прахосмукачка почисти фасовете. Шефът му ги палеше една от друга, но никак не обичаше сутрин колата му да мирише на цигари. Дребната незначителна работа го успокои.

После пак огледа гаража, за да се убеди, че не го наблюдават, и усети как пулсът му се учестява. Бе настъпил мигът.

Мушна ръка под меката, тапицирана с кожа седалка и запровира пръсти през металните пружини, докато най-накрая напипа студения метален предмет. Издърпа го внимателно от гнездото му и го извади.

Всеки друг би го оприличил на странна, черна метална кутия, най-вероятно някаква част от рамата. Той натисна малкото лостче от едната страна и в отворената му длан изпадна микрокасета.

Бързо мушна касетата в джоба си и върна на мястото му под седалката западногерманския касетофон. След това излезе, заключи вратите и пое нагоре към улицата. Започна тихичко да си подсвирква.