Джозеф Файндер - Московският клуб (Къртица 3)

За първи път се бяха срещнали, когато Стоун беше студент последна година в Йейл.

Стоун посещаваше семинар по съветска политика, воден от една едра и изчакана жена, емигрантка от Русия след Втората световна война. Беше станал звездата на курса, изучавайки именно онова, с което баща му някога си бе изкарвал прехраната. Бе намерил естествената си среда и първият предмет, който истински го интересуваше, го бе подтикнал да се изяви.

Веднъж след часовете преподавателката му го беше запитала, дали би искал на следващия ден да обядват в „Мори“, частния клуб на Йорк стрийт, където лекторите се събираха да хапнат препечени филийки със сирене и да поспорят за стипендиите Гугенхайм, които не бяха получили. Искала да го запознае със свой приятел. Чарли се бе появил на срещата облечен в син блейзър и традиционна йейлска вратовръзка, от която за малко не се задуши.

На малката дървена маса до преподавателката му седеше висок мъж с късо подстригана коса и очила с дебели черни рамки. Казваше се Сол Ансбах и през време на целия обяд Чарли така и не успя да разбере защо са го поканили. Разговаряха за Русия, за лидерството на Съветския съюз, за международния комунизъм и други неща от този род, но това не бе обикновен разговор. По-късно той се сети, че Ансбах, който първоначално бе казал, че работи в Държавния департамент, всъщност го бе изпитвал.

Щом дойде време за кафето, преподавателката на Стоун се извини и стана. Тогава Ансбах за пръв път се опита да го привлече в някаква разузнавателна програма, за която не спомена нищо. Ансбах беше наясно, че Чарли е син на непопулярния Алфред Стоун, обвинен в държавна измяна на процесите на Маккарти, но това сякаш не го интересуваше. Пред себе си виждаше единствено изключителния младеж, проявил невероятни качества в областта на международната политика и особено съветската. А освен това легендарният Уинтроп Леман му бе кръстник.

Чарли отказа, тъй като според него ЦРУ бе символ на злото.

Преди да завърши, Сол Ансбах му се обажда още няколко пъти, но Чарли учтиво му отказваше. Няколко години по-късно, когато Стоун вече бе подхванал бляскавата си кариера на учен — съветолог като преподавател в Джорджтаун, а по-късно и в Масачузетския технологичен институт, Сол отново го покани и този път Стоун най-накрая се предаде. Времената бяха други. ЦРУ вече не му се струваше толкова противно. Работата в разузнаването все повече го заинтригуваше; освен това съзнаваше, че с репутацията, която има, може да постави нещата както иска.

Изложи условията си. Ще работи, когато иска (а когато иска, ще се катери из планините); освен това иска да работи у дома, в Ню Йорк, а не да се мести във Вашингтон, където го втриса от правителствени сгради и бели пешеходни алеи, да не говорим за старата, мрачна централа на ЦРУ в Лангли. И тъй като се отказва от безопасността на академичния свят, трябва да му плащат изключително добре. А всъщност работата толкова го привличаше, че би я вършил дори безплатно.

Човек не предполага как едно набързо взето решение може да промени целия му живот.

Сол отиде до тежката двойна махагонова врата и я затвори искаше да подчертае важността на това, което възнамерява да каже.

— Дано наистина е важно — каза Стоун престорено нацупен, като се канеше да допълни, че да го откъснат от планината е като да го прекъснат, докато прави секс. Но си премълча, защото предпочете Сол да не го пита кога за последен път е виждал Шарлот, съпругата си, която го напусна. Точно сега не му се искаше да мисли за Шарлот.

Ако си казваш да не си мислиш за бели слонове, непременно ще си мислиш точно за тях. Последният път, когато я видя…

Стои в коридора. Стегнала е куфарите си за Москва. Очите й са незабравими: толкова много грим, сякаш е загубила чувството си за хармония. Беше плакала. Стоун стои до нея, в неговите очи също има сълзи: почти е протегнал ръце, за да я докосне още веднъж, да промени решението и, да я целуне за сбогом.

— Да, сега искаш да ме целунеш — казва тъжно тя и се извръща: една прекрасна кукла с размазан грим. — Сега искаш да ме целунеш.

Сол потъна в стола си, издиша бавно поетия въздух и взе една тъмносиня нанка от бюрото си. Размаха я и каза:

— Току-що получихме нещо от Москва.

— Още боклук ли?

Повечето сведения, които ЦРУ получаваше от Съветския съюз, представляваха слухове и недоказани твърдения. Голяма част от времето си кремъловедите в Управлението използуваха, за да анализират информация, която беше обществено достояние.