Кърт Вонегът - Галапагос

Може да се каже, че капитанът на „Баиа де Дарвин“ е бил мой събрат призрак. Хората, откраднали лодките, изобщо не подозирали, че на борда е останала жива душа.

Отново сам (като не броим мене), капитанът пристъпил към пиенето. Нима вече нещо имало значение? Влекачът с послушно следващите го лодки изчезнал нагоре по реката. „Сан Матео“ , грейнал като коледно дръвче с въртящ се на мостика радиолокатор, изчезнал надолу по реката, и капитанът почувствал, че има право да крещи каквото си иска от мостика, без да привлича нежелано внимание. Опрял ръце на кормилото, той извикал в огряната от звезди вечер: „Човек зад борда!“ Имал предвид себе си.

Без да очаква нещо да се случи, той натиснал бутона, включващ мотора за маневри. От недрата на кораба се изтръгнало заглушеното, дълбоко еротично ръмжене на големия дизелов двигател, който бил в отлично здраве. Капитанът натиснал втория бутон и дарил с живот едноличния близнак на първия двигател. Тези послушни и търпеливи роби били родени в Кълъмбъс, щата Индиана, недалече от университета на Индиана, където Мери Хепбърн получила научната степен магистър по зоология.

Светът е малък.

Фактът, че моторите работели, за капитана просто бил още една от причините, поради които щял да се напие до пощуряване и оглупяване с коняка. Той изключил моторите, и добре направил. Ако ги беше оставил наистина да загреят, температурната аномалия можела да привлече електронното внимание на някой перуански изтребител-бомбардировач, летящ в стратосферата. Във Виетнам ние имахме толкова чувствителни уреди, засичащи температурата, че с тях нощем можеше да се открива присъствието на хора или поне на някакви едри бозайници, защото телата им винаги са малко по-топли, отколкото околната среда.

Веднъж станах причина за преграден артилерийски огън върху един бивол. Обикновено засичахме хора, които се промъкваха и се опитваха да ни убият. Ама че живот! С каква радост бих захвърлил всичките си оръжия и бих станал рибар!

Това си мислел и капитанът горе на мостика: „Ама че живот!“, и така нататък. Всичко изглеждало много смешно, само че на него не му било до смях. Мислел си, че най-после животът го е взел на мушка, установил е, че много-много не го бива и сега си разчиства сметките с него. Колко жестоко се лъжел!

Излязъл на горната палуба, която се намирала до мостика и каюткомпанията, стъпвайки бос по голия метал. Сега, когато от горната палуба били махнали тапицировката, дупките, пробити за монтиране на оръдия ясно се виждали дори на лунната светлина. Аз лично заварих четири шева на горната палуба. Повечето работа, която свърших горе, и то най-добрата ми работа, беше дълбоко в трюма.

Капитанът погледнал звездите и неговият голям мозък му казал, че родната планета е маловажно петънце сред космическия прах, че и той самият е микроскопична гадинка върху това петънце, така че едва ли нещо може да бъде от по-малко значение, отколкото по-нататъшната му съдба. Ето как обикновено използвали своя свръхкапацитет големите мозъци: дрънкали врели-некипели. И с каква цел? В днешно време няма да откриете някой с такива мисли.

Тогава капитанът видял падаща звезда — метеорит, изгарящ в края на атмосферата, там, където подполковник Рейес с космическия си скафандър току-що получил съобщението, че Перу е във война с Еквадор. Падащата звезда отново настроила големия мозък на капитана да се удивлява колко неподготвени са хората за падането на метеорити върху земната повърхност.

Сетне последвал страхотният взрив на летището, когато ракетата и радиолокаторът потеглили на сватбено пътешествие.

Хотелският автобус, целият изрисуван със синеноги рибояди, морски игуани, пингвини, безкрили корморани и така нататък, в този миг бил спрял пред една болница. *Зигфрид, братът на капитана, тъкмо се готвел да влезе, за да потърси медицинска помощ за *Джеймс Уейт, който бил изгубил съзнание. Сърдечната криза на *Уейт наложила това отклонение по пътя за летището, което несъмнено спасило живота на всички в автобуса.

Огромният мехур от взривната вълна бил с плътността на тухлена преграда. На хората в автобуса се сторило, че болницата е вдигната във въздуха. Всички стъкла били избити навътре, но не се счупили — оказало се, че противостоят на удар. Не се превърнали в шрапнели. Наместо това Мери, Хисако, Сълини, *Казак, клетият *Уейт, момиченцата от племето канка-боно и братът на капитана били засипани с нещо, което им се видяло като бели царевични зърна.