Кърт Вонегът - Галапагос

Накрая момичетата избягали от стареца. Заживели по улиците, като продължавали да просят и да крадат. Но по причини, които не им били ясни, ставало все по-трудно и по-трудно да намират туристи, докато се стигнало дотам, че сякаш никъде нямало храна. Децата вече били наистина гладни, затова се приближавали до всеки срещнат със зейнали усти, въртели очи и сочели малките си гърла, за да покажат колко отдавна не са яли.

Късно един следобед вниманието им привлякла врявата на тълпата, обкръжила „Елдорадо“. Видели, че задната врата на един магазин е разбита, и оттам излиза Хералдо Делгадо, току-що застрелял Андрю Макинтош и Дзенджи Хирогучи. Тогава децата влезли в магазина и излезли през предната врата. Така попаднали в оградения с войнишки кордон район и нямало кой да им попречи да влязат в „Елдорадо“, където потърсили пощада от Джеймс Уейт, седнал в коктейлбара.

Междувременно Мери Хепбърн се самоубива в стаята си, легнала на кревата с полиетиленовата опаковка от роклята в стил „Джаки“ върху главата. Пликът вече бил замъглен от нейното дишане и Мери започнала да халюцинира, че е голяма земна костенурка, обърната възнак в горещия и влажен трюм на едновремешен кораб. Размахвала безпомощно лапи във въздуха, точно както би правила една земна костенурка, обърната по гръб.

Както тя била разказвала често на учениците си, корабите, прекосяващи Пасифика, обикновено спирали на Галапагоските острови и хващали беззащитните костенурки, които, обърнати по гръб, месеци наред оставали живи без храна и вода. Костенурките били бавни, кротки, огромни и в изобилие. Моряците ги ловели без страх, че могат да бъдат одраскани или ухапани. После ги завличали до големите корабни лодки, чакащи край брега, използвайки собствените безполезни доспехи на животните като шейни.

Складирали ги в тъмното, обърнати по гръб, и преставали да се занимават с тях, докато не дойдело време да ги изядат. За моряците красотата на костенурките се криела във факта, че са прясно месо, което нито трябва да се замразява, нито да бъде веднага изяждано.

Всяка учебна година в Илиъм Мери можела да преброи няколко ученици, възмутени, че човешките същества са проявили такава жестокост към доверчивите твари. Това й давало възможност да каже, че дълго преди да се появи животното човек, природните закони се били отнесли грубо с тези костенурки.

Някога те били милиони и тромаво се движели по всяко късче суша с умерен климат, казвала тя.

По-късно обаче някои дребни животни се превърнали в гризачи. Те лесно откривали и изяждали костенурчите яйца. Изяждали ги до последното яйце.

Така че много бързо с костенурките било свършено, освен с онези, останали на малкото острови, където нямало гризачи.

Цяло пророчество е, че Мери се схващала като земна костенурка, докато се задушавала — защото онова, което някога се случило с костенурките, започнало да се случва и с много представители на човечеството.

Някакво ново създание, невидимо за невъоръжено око, изяждало всичките яйца на човешките яйчници, започвайки от годишния панаир на книгата във Франкфурт, Германия. Жените на панаира усещали, че леко покачват температура, която минавала след ден-два, и понякога се съпровождала от смущения в зрението. След което те ставали точно като Мери Хепбърн: вече не можели да имат деца. Не открили начин да се преборят с тази болест. И фактически тя се разпространила навсякъде.

Историята как силните земни костенурки били почти изтребени от дребните гризачи е още една история за Давид и Голиат. Но има и друга такава история.

Мери стигнала толкова близо до смъртта, че видяла синия тунел към Отвъдния свят. В същия миг тя възроптала срещу големия си мозък, който я бил докарал толкова далеко. Махнала увития около главата й плик и вместо да умре, слязла във фоайето, където заварила Джеймс Уейт да храни с фъстъци, маслини, череши и лук, взети от бара, шестте момичета от племето канка-боно.

Тази картина на недодялана благотворителност щяла да остане запечатана в нейното съзнание до края на живота й. Мери щяла да повярва завинаги, че Уейт е благородно, състрадателно и любещо човешко същество. И понеже по-късно той умрял от инфаркт, не се случило нищо, което да промени високото й мнение за този отвратителен човек.

Отгоре на всичко Уейт бил и убиец.

Ето какво убийство извършил…

Когато бил хомосексуална проститутка на остров Манхатан, един разплут плутократ в някакъв бар го попитал дали знае, че етикетът с цената все още стои прикачен към подгъва на красивата му нова синя велурена риза. В жилите на мъжа течала кралска кръв! Това бил Ричард, принц на Хърватско и Славония, пряк потомък на английския крал Джеймс I, на немския император Фридрих III, австрийския император Франц Йосиф и на френския крал Луи XV. Той държал магазин за антики в северната част на авеню „Мадисън“ и не бил хомосексуалист. Искал младият Уейт да го души с широкия копринен колан от халата му, а когато остава съвсем малко да умре, да разхлаби колана.