Кърт Вонегът - Галапагос

Сиропиталището се заело да търси човек, владеещ канка-бонски, за да бъде преводач. Появил се един възрастен пияница и крадец на дребно, чистокръвен бял, който за голяма изненада всъщност се падал дядо на най-светлокожото момиченце. Като млад той се скитал из екваториалните гори в търсене на скъпоценни изкопаеми и живял три години сред канка-боните. Тъкмо той приветствал идването на отец Фицджералд в племето, когато свещеникът пристигнал от Ирландия.

Мъжът се казвал Доминго Кезеда и бил от прекрасно семейство. Баща му оглавявал философския факултет в главния университет на Кито. Ако изпитваха такава нужда, днешните хора можеха да претендират, че са потомци на няколко поколения испански интелектуалци.

В Коухоуз, когато бях малък, и не можех да се похваля, че направлявам с нещо живота на малкото ни семейство, моята майка ми каза, че в жилите ми тече кръвта на френски благородници. Според нея да не беше Великата френска революция, аз щях да живея в замък сред обширно имение. Това — по нейна линия. Според майка ми в известен смисъл аз бях роднина и на Картър Браксгън, един от хората, сложили подписа си под Декларацията за независимост. Тя каза, че заради кръвта, течаща в жилите ми, аз трябва да ходя с гордо вдигната глава.

Това ми се стори много хубаво. Затова обезпокоих баща си, седнал пред пишещата машина, и го попитах какви са прадедите ми по негова линия. Тогава не знаех значението на думата „сперма“, така че изминаха няколко години, докато проумея отговора му. „Мило момче — каза ми той, — ти си потомък на много поколения решителни и изобретателни микроскопични попови лъжички, всяка от които е излизала победител.“

Старият Кезеда, миризлив като бойно поле, казал на момичетата, че трябва да се доверяват само на него, с което те лесно се съгласили, след като той се явявал дядо на едно от децата и бил единственият човек, който можел да разговаря с тях. Нямало как да не вярват на всяка негова дума. Не разполагали с възможност да проявяват скептицизъм, понеже новата обстановка напълно се различавала от екваториалната гора. Децата знаели много истини, които били готови да отстояват, гордо и упорито, но сред тях нямало никоя, която да се приложи към видяното в Гуаякил, освен една — класическото фаталистично вярване в градската среда отпреди милион години: роднините никога не ти напакостяват. Ала всъщност Кезеда искал да ги изложи на ужасни опасности като крадци и просяци, и — веднага щом му дойде времето — като проститутки. Щял да направи това, за да утоли жаждата на големия си мозък за самоуважение и алкохол. Така най-после щял да стане богат и важен човек.

Той водел момичетата на разходки из града и монахините смятали, че им показва парка, катедралата, музеите и така нататък. А Кезеда всъщност ги учел защо трябва да мразят туристите, как да ги откриват и мамят, и къде е най-вероятно туристите да си държат парите. Забавлявали се с играта да забелязват полицаите, преди те да ги забележат и запомняли подходящи места в центъра за укриване на откраднатото, в случай че някой враг се опита да ги хване.

Първата седмица в града всичко това било на шега. Но след това дядко Доминго Кезеда и момичетата изчезнали и за монахините, и за полицията. Старият подъл прародител на цялото човечество завел момичетата в една празна барака на пристанището — барака, принадлежаща на единия от двата по-отдавнашни екскурзионни кораби, на които „Баиа де Дарвин“ щял да съперничи. Бараката била празна, понеже туризмът западнал дотам, че въпросният стар кораб не се използвал.

Момичетата поне били заедно. И в първите години на Санта Росалия, докато Мери Хепбърн не ги дарила с бебета, ето за какво били най-благодарни те: че поне са заедно, говорят на родния си език, имат своите религиозни вярвания, шеги, песни и така нататък.

А ето какво оставили момичетата на децата си от Санта Росалия, когато едно по едно влизали през синия тунел в Отвъдния свят: оставили им утехата да са заедно, канка-бонския език, религията, шегите и песните на канка-боните.

В онези лоши дни някога в Гуаякил старият Кезеда предложил миризливото си тяло с опитна цел, така че колкото и малки да били момичетата, да се научат на основните сръчности и умения, необходими на всяка проститутка.

Няма съмнение — момичетата имали нужда от избавление много преди икономическата криза. А в рамката на единствения прашен прозорец на бараката, използвана за това отвратително училище, се виждала кърмата на закотвения отвън „Баиа де Дарвин“ . Момичетата изобщо не подозирали, че скоро красивият бял кораб ще се превърне в техния Ноев ковчег.