Кърт Вонегът - Галапагос

Официалната причина, изтъкната от перуанската хунта за войната била, че Галапагоските острови по право принадлежат на Перу и Перу ще си ги възвърне.

В днешно време никой не е достатъчно умен, за да изработи оръжията, които са имали някога дори най-бедните народи. При това оръжията били използвани непрекъснато. През целия ми живот нямаше и един ден, в който някъде на планетата не бушуваха поне три войни.

А законът за естествения подбор не съумяваше да се справи с новите технологии. Няма женски индивид (с изключение може би на женския носорог) в състояние да роди малко, което да е устойчиво на огън, на бомби или на куршуми.

Най-голямото постижение на закона за естествения подбор по мое време беше някой и друг индивид, който не се бои от нищо, макар да съществуваха толкова страшни неща. Познавах няколко души от този род във Виетнам — в степента, в която такива хора могат да се познават. Такъв човек беше и *Андрю Макинтош.

Сълини Макинтош не повярвала, че баща й е мъртъв докато не се събрала с него в далечния край на синия тунел към Отвъдния свят. Дотогава била сигурна само, че той е излязъл от стаята й в „Елдорадо“ и е разменил няколко думи с *Дзенджи Хирогучи в коридора. После двамата слезли с асансьора. От този миг нататък тя не научила нищо повече и за двамата.

Между другото ще ви разкажа историята на нейната слепота. Сълини имала ретинитис пигментоза — заболяване, причинено от увреден ген, наследяван по майчина линия. И тя го наследила от майка си, която виждала отлично и била скрила от съпруга си вероятността да има такъв ген.

Това е още една болест, позната на „Мандаракс“, тъй като е между най-важните от хилядата сериозни болести на Homo sapiens . На Санта Росалия, когато Мери задала този въпрос на „Мандаракс“, той обявил случая на Сълини за тежък, понеже била сляпа по рождение. При ретинитис пигментоза било по-обичайно засегнатите от болестта да виждат света ясно за дълъг период, понякога за цели трийсет години, казал „Мандаракс“, синът на „Гокуби“. „Мандаракс“ също така потвърдил онова, което самата Сълини казала на Мери: че ако роди, вероятността бебето да е сляпо е петдесет процента. А ако бебето е момиче, независимо дали е сляпо, или не, ще има петдесет процента вероятност и неговите деца да са слепи.

Изумително е, че два относително редки наследствени дефекта, каквито са ретинитис пигментоза и хореята на Хънтингтън, успели да причинят толкова тревоги на първите заселници в Санта Росалия, които били само десет на брой.

Вече споменах, че за щастие капитанът не се оказал преносител. Сълини обаче положително щяла да бъде преносителка. Но въпреки това смятам, че дори ако тя се беше размножила, днешното човечество нямаше да страда от ретинитис пигментоза, благодарение на закона за естествения подбор, на акулите и на китовете убийци.

А ето как нелепо загинали бащата на Сълини и *Дзенджи Хирогучи, докато тя и кучето й Казак слушали врявата, вдигана от тълпата навън: двамата били улучени от куршум в главата изотзад, така че изобщо не разбрали какво ги сполетява. А трябва да се признае, че застрелялият ги човек също има мъничък принос към последствията, които се усещат и след милион години. Нямам предвид това, че ги застрелял. Имам предвид, че войникът разбил задната врата на един разнебитен магазин за сувенири, който гледал към „Елдорадо“.

Ако той не беше разбил магазина, положително сега човешката раса щеше да е изтрита от лицето на Земята. Говоря сериозно. Всеки, който е жив днес, трябва да благодари на Бога, че този войник е бил безумен.

Казвал се редник Хералдо Делгадо и бил дезертирал от своята част, като си взел аптечката, манерката, войнишкия нож, автомата, две гранати и няколко пълнителя с патрони. Бил едва осемнайсетгодишен, с параноидна шизофрения. Изобщо не е трябвало да му се дава оръжие.

Неговият голям мозък му казвал какви ли не неща, които не били верни: че е най-добрият танцьор на света, и че е син на Франк Синатра, че ония, които му завиждат, дето танцува толкова хубаво, се опитват да унищожат умствените му способности с малки радиоапарати, и така нататък.

Делгадо, изправен пред глада, както толкова много хора в Гуаякил, смятал, че големият му проблем са враговете с малки радиоапарати. И когато разбил задната врата на магазина, който явно бил приключил курса, за него това не бил магазин за сувенири. За него това било седалището на еквадорския балет „Фолклор и ко“ и войникът щял да получи възможност да докаже, че е най-големият танцьор на света.