Кърт Вонегът - Галапагос

Тази картина будела страх, но Ортис не можел да я пропъди от съзнанието си. Той си помислил, че ще успее да се отърси от нея вън, на горещината, затова прекосил фоайето, без да обърне внимание, че *Зигфрид фон Клайст го вика от бара. *Фон Клайст го питал какво се е случило, къде е тръгнал Ортис и така нататък. Ортис бил най-добрият служител на хотела, най-преданият, най-находчивият и най-ведрият, и *Фон Клайст наистина се нуждаел от него.

Между другото ето каква е причината, че хотелският управител нямал деца, макар че бил хетеросексуален и спермата му изглеждала добре под микроскоп, и тъй на татък: имало петдесет процента вероятност той да е преносител на наследствена и нелечима болест на мозъка, непозната в наши дни, наречена „хорея на Хънтингтън“. Някога хореята на Хънтингтън била едно от хилядите най-разпространени заболявания, които можел да диагностицира „Мандаракс“.

Чист късмет, какъвто е късметът на комарджията в казиното, е фактът, че в наше време няма преносители на Хънтингтъновата хорея. И по същата сляпа случайност тогава *Зигфрид фон Клайст можел да се окаже преносител. Баща му узнал това за себе си едва когато бил на средна възраст, след като вече имал две деца.

Това естествено означава, че Адолф, братът на *Зигфрид, по-висок и по-обаятелен от него, капитан на „Баиа де Дарвин“ , също можел да е преносител. По тази причина преди милиони години и *Зигфрид, който щял да умре без потомство, и Адолф, който в последствие щял да положи началото на нова човешка раса, по будещи уважение благородни подбуди се отказали да участват в значими от биологична гледна точка съвокупления.

*Зигфрид и Адолф не споделяли с познатите си вероятния си генетичен дефект. Естествено, скриването на тази тайна им спестявало лични притеснения, пък и предпазвало от неприятности роднините им. Ако било широко известно, че братята могат да предадат Хънтингтъновата хорея на децата си, всички от рода фон Клайст щели да бъдат затруднени при сключването на добри бракове, макар че нямало начин те самите да бъдат преносители.

Работата е там, че болестта — ако двамата изобщо били засегнати от нея — водела началото си от баба им по бащина линия, от втората съпруга на дядо им, който имал от брака си с нея само едно дете — баща им, еквадорският скулптор и архитект Себастиан фон Клайст.

Доколко страшен е бил този дефект? Е, все пак е бил много по-страшен, отколкото да ти се роди покрито с козина дете.

Всъщност от всички ужасни болести, известни на „Мандаракс“, хореята на Хънтингтън сигурно е била най-тежкото заболяване. Несъмнено тя се характеризира с коварство, била е неприятна и се е появявала изневиделица. Обикновено се спотайвала и не я установявали с никое от известните изследвания, докато наследилият я клетник не навлезел в зряла възраст. Например бащата на братята водел спокоен и пълноценен живот, докато не станал на четирийсет и четири години, когато изведнъж започнал неконтролируемо да танцува и да вижда несъществуващи неща. После убил жена си — факт, който бил потулен. Съобщили в полицията за убийството, но се отнасяли към него като към нещастен случай в домашна обстановка.

Така че двамата братя очаквали вече от двайсет и пет години да полудеят всеки миг, да започнат да танцуват и да имат халюцинации. Шансът на всеки от тях да полудее бил петдесет процента. Ако това се случело, то би доказало, че дефектът ще продължи да се предава. Ако пък поне единият от тях стигнел до преклонна възраст без да се разболее, това би доказало, че той не е преносител, и потомството му не би било засегнато. Щяло да се разбере, че спокойно е можел да се размножава.

Положението било ези-тура. Капитанът не бил преносител, но брат му бил. Клетият *Зигфрид обаче поне нямало да се мъчи дълго. Той започнал да полудява едва когато му останали няколко часа живот — в четвъртък следобед на 27 ноември 1986 година. Стоял с гръб към бара на „Елдорадо“, пред него седял Джеймс Уейт, зад него бил портретът на Чарлс Дарвин. Току-що бил видял Хесус Ортис — най-доверения си служител, да излиза ужасно разстроен от хотела.

В същия миг големият мозък на *Зигфрид го хвърлил в пристъп на лудост, но след малко отново му върнал здравия разум.

В този начален стадий на болестта (единственият стадий, който щял да преживее злочестият брат) все още било възможно душата му да схване, че неговият мозък е станал опасен и да му помогне с усилие на волята да поддържа външно признаците на психическо равновесие. Затова *Зигфрид запазил самообладание и се опитал да се заеме с нещо обичайно, като задал въпрос на Уейт.