Кърт Вонегът - Галапагос

В момента Кинг бил убеден (макар още да нямал сведения), че работата му е отишла на вятъра, и „Най-голямото пътешествие сред природата на двайсети век“ няма да се състои.

Колкото до препарираната игуана върху бюрото му, Кинг бил превърнал влечугото в тотемен знак на пътуването, накарал да го изрисуват от двете страни на корабния нос, и го включил като емблема във всяка реклама, брошура и афиш.

В нормалния живот тази твар била дълга не повече от метър, но изглеждала страховита като китайски дракон. Всъщност обаче тя била такава заплаха за животинските форми на живот (с изключение на водораслите), каквато заплаха би било парче лебервурст. Ще ви разкажа за живота на игуаните в наше време, който никак не се различава от живота им преди милион години.

Игуаната няма врагове, затова стои неподвижно, вперила поглед в някаква недалечна точка, без да иска нищо и без да се притеснява от нищо до мига, когато огладнее. Тогава влечугото се дотътря до океана и бавно започва да плува, съвсем неумело, докато не се отдалечи на няколко метра от брега. След което се гмурка като подводница и се натъпква с водорасли, в този вид — несмилаеми. Водораслите минават през специална обработка, преди да се усвоят.

После морската игуана изскача на повърхността, стига до брега и отново сяда на слънце върху лавата. По този начин използва тялото си като покрита с похлупак тенджера — вътре става все по-горещо и по-горещо, и накрая слънцето сварява водораслите. Игуаната продължава да се взира недалече в нищото, както и преди, но с една разлика от време на време плюе гореща солена вода.

През периода от един милион години, който прекарах на тези острови, законът за естествен подбор не намери начин да подобри или да влоши описания тук модел за оцеляване.

Кинг знаел, че в Гуаякил са пристигнали шестима души, че в момента се намират в хотел „Елдорадо“ и очакват да предприемат „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. Това му действало като лек шок. Предполагал, че онези, които сами си уреждали пътя до Еквадор, ще се откажат, след като оттам идат толкова лоши вести.

Кинг имал имената и на шестимата. Един от тях му бил напълно непознат — канадецът Уилард Флеминг. Естествено, това е Джеймс Уейт. Кинг не можел да си обясни как този човек се е озовал в списъка на пътниците, който, с изключение на Мери Хепбърн, японския ветеринарен лекар и съпругата му, би трябвало да включва любимци на масмедиите и създатели на тенденции с голяма сила.

Кинг се озадачил, че вижда името на Мери Хепбърн, но не и на съпруга й Рой. Той не знаел, че Рой е умрял. А семейство Хепбърн му било известно, макар че били най-обикновени хора сред поредицата от знаменитости, защото те първи се записали за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. И това станало по време, когато Кинг имал причини да се съмнява, че някоя известна личност ще се излъже да участва в пътешествието.

Всъщност когато Хепбърнови се записали, на Кинг му хрумнало да ги превърне в минизнаменитости с участие в телевизионни предавания, интервюта в печата и така нататък. Той не се срещнал с тях, но разговарял с Мери по телефона с напразната надежда, че може да открие нещо интересно, макар че съпрузите Хепбърн били най-обикновени служители в скучен промишлен град с най-високия процент на безработица за страната. Но единият от двамата можел да има известен прадядо или роднина, може би Рой бил участвал геройски в някоя война, можело и двамата да са спечелили на лотария, или неотдавна да са преживели трагедия, и така нататък.

Целият разговор на Кинг с Мери още през януари протекъл по следния начин:

— Ами… Аз съм в далечни роднински връзки с Даниъл Бун — казала тя. — Моминското ми име е Бун и съм родена в Кентъки.

— Чудесно! — възкликнал Кинг. — Каква му се падате? Пра-пра-пра-правнучка, или каква?

— Мисля, че близостта не е чак толкова голяма — казала тя. — Това никога не е имало значение за мене, така че не съм го изяснявала.

— Но нали моминското ви име е Бун?

— Да, обаче става дума за съвпадение. Фамилията на баща ми е Бун, само че той не е роднина на Даниъл Бун. С него имам роднинска връзка по майчина линия.

— Но след като баща ви се е казвал Бун и е от Кентъки, не смятате ли, че в някакъв смисъл е бил свързан с Даниъл Бун? — попитал Кинг.

— Не е задължително — рекла тя, — понеже моят баща е треньор на състезателни коне, преселник от Унгария. Казвал се е Миклош Гьомбьош, и е сменил името си на Майкъл Бун.