Кърт Вонегът - Галапагос

За все повече и повече хора в опия времена, а не само за *Андрю Макинтош, въпросът за оцеляването на човешката раса представлявал пълна досада.

Така да се каже, много по-забавно било човек да удря непрестанно топка за тенис.

Зрящото куче Казак лежало редом с шкафа за багаж до Сълининото легло, което било кинг сайз. Казак бил немска овчарка. Чувствал се спокойно и можел да се държи естествено, понеже бил без нашийник. А малкият му мозък, усетил миризмата на месо, го наказал да обърне с надежда към Ортис големите си кафяви очи и да завърти опашка.

В ония времена по отношение на миризмите кучетата много превъзхождали хората. Благодарение на Дарвиновия закон за естествения подбор обаче сега обонянието на всички човешки същества е силно развито, също като на Казак. При това хората в едно отношение превъзхождат кучетата, защото долавят миризми и под водата.

В наши дни кучетата все още дори не могат да плуват под вода, макар че са разполагали с милион години, за да се научат, вместо глуповато да се навъртат наоколо. И засега кучетата дори не могат да ловят риба. Налага се да кажа, че за разлика от човеците, всички останали представители на животинския свят са постигнали извънредно малко, за да подобрят методите си за оцеляване.

В този миг *Андрю Макинтош казал на Хесус Ортис нещо толкова обидно и толкова опасно, предвид пипалата на глада, вече протегнати към Еквадор, че е невъзможно големият му мозък да не е бил увреден по някакъв сериозен начин, ако приемем за белег на душевно заболяване и факта, че *Макинтош пет пари не давал какво ще се случи по-нататък. Възмутителното оскърбление, което той нанесъл на приятелски настроения, добронамерен келнер при това не било преднамерено.

*Макинтош бил квадратен на вид и среден на ръст — главата му приличала на ръбеста кутия, поставена върху сандък, а ръцете и краката му били много дебели. И той като Рой, съпруга на Мери Хепбърн, бил ненаситен и увлечен любител на природата, но за разлика от Рой обичал да се излага на ужасни рискове. Когато *Макинтош се усмихнал, Ортис видял големите му, съвършено бели зъби, които му заприличали на клавиши на роял.

*Макинтош казал на испански:

— Отхлупи филетата, остави ги на пода пред кучето и се махай оттук.

Понеже стана дума за зъби — на Санта Росалия или в която и да е друга от човешките колонии на Галапагоските острови изобщо нямало зъболекари. В ония времена положението било такова, че един колонист оставал без зъби към трийсетата си година, след като главата му многократно се пръскала от зъбобол. И това било не въпрос на суета, а голям удар, понеже сега, разбира се, истинските зъби в устата са единствените инструменти на човека.

Именно. С изключение на зъбите, хората не разполагат с други инструменти.

Когато пристигнали на Санта Росалия, макар че и Мери Хепбърн, и капитанът били надхвърлили трийсетте, зъбите им се намирали в добро състояние, понеже и двамата редовно ходели на зъболекар, който изчегъртвал с машинка загнилите части, правел дренажи на абсцесите и така нататък. Но когато умирали, те вече нямали зъби. Когато все още младата Сълини Макинтош изпълнила обещанието си и се самоубила заедно с Хисако Хирогучи, тя притежавала част от зъбите си, но Хисако вече била съвсем беззъба.

Ако се заема да посочвам недостатъците в човешките тела отпреди милиони години, след като и самият аз имах такова тяло, и ако ги разглеждам като машини, които някой предлага за продан, бих изказал две основни съждения, едното от които положително съм засегнал в досегашния си разказ: „Мозъкът е с прекалено голям обем, за да носи практическа полза“, и „Със зъбите ни непрекъснато става нещо неприятно. Обикновено те не се запазват до края на човешкия живот. На кои свързани едно с друго събития от еволюцията трябва да сме благодарни за устните си, пълни с трошащ се камънак?“

Би било хубаво да се каже, че законът на естествения подбор, който за такова кратко време осигури толкова предимства на хората, се е погрижил и за човешките зъби. В известен смисъл това се случило, но решението било драконско. Зъбите не станали по-издържливи. Просто средната продължителност на човешкия живот намаляла приблизително на трийсет години.

Но нека се завърнем в Гуаякил, където *Андрю Макинтош наредил на Хесус Ортис да остави филетата на пода.

— Не ви разбрах, господине — казал Ортис на английски.

— Остави ги пред кучето — повторил *Макинтош.