Кърт Вонегът - Галапагос

— Моят дух ще те съпровожда във всеки миг от пътуването — казал *Рой.

И издъхнал.

Ако вместо да замисля самоубийство, Мери Хепбърн бе предпочела да подслушва, и бе допряла ухо до гардероба, тя щеше да чуе как си шепнат съседите. Но Мери нямала представа кой се е настанил редом, защото като пристигнала предишната вечер, не видяла никого, а оттогава не била излизала от стаята си.

Шушукането идело от *Дзенджи Хирогучи, компютърния гений, и от бременната му съпруга Хисако, преподавателка по икебана — японско изкуство да се подреждат цветя.

Съседи на Мери от другата страна били Сълини Макинтош, сляпата млада дъщеря на *Андрю Макинтош, и Казак, нейното зрящо куче, също от женски пол. Мери не чувала лай, понеже Казак никога не лаел.

Казак никога не лаел, не играел с други кучета, не проучвал източниците на интересни миризми и шумове, нито преследвал животни, които били естествена плячка за прадедите му, защото още докато бил малко кутре, човешките същества с големи мозъци му показвали омразата си и го лишавали от храна винаги, когато понечвал да стори нещо такова. Затова Казак отрано разбрал на каква планета живее: на нея естествените кучешки занимания били до едно противозаконни.

Отстранили половите органи на кучето, за да не го отвличат сексуални нужди. Тук ми идва да кажа, че в скоро време действащите лица в разказваната от мен история ще се сведат до един участник от мъжки пол и множество от женски пол, между които и тази кучка. Но поради операцията Казак всъщност вече не принадлежал към женския пол. И той вече бил излязъл от еволюционната игра, също като Мери Хепбърн, която нямало да завещае гените си на никого.

До стаята на Сълини и Казак, свързан с междинна врата, бил настанен похотливият баща на Сълини, финансистът авантюрист *Андрю Макинтош. Двамата с Мери Хепбърн можели много да си допаднат, понеже и той страстно обичал живота сред природата. Но те изобщо не се запознали. Както вече казах, *Андрю Макинтош и *Дзенджи Хирогучи били мъртви преди залез-слънце.

Между другото Джеймс Уейт получил стая на безлюдния втори етаж, колкото се може по-далече от другите гости. Мозъкът на Уейт го поздравявал, че изглежда безвреден и обикновен човек, но грешал. Хотелският управител заподозрял, че Уейт е мошеник.

Хотелският управител, чието име било *Зигфрид фон Клайст, бил мрачен човек на средна възраст, член на старата и в общи линии преуспяваща германска колония в Еквадор. Двамата му чичовци в Кито били собственици на хотела и на „Баиа де Дарвин“ , затова го назначили за половин месец на работа в хотела (период, който вече изтичал), колкото да надзирава пристигането на пасажерите за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. *Фон Клайст по принцип бил безделник, понеже наследил доста пари, но чичовците му го засрамили и го накарали, така да се каже, „да даде личния си принос“ в това семейно начинание.

Той бил ерген — никога не се бил размножавал, затова от еволюционна гледна точка личността му не представлява интерес. И неговата кандидатура би могла да се разглежда във връзка с Мери Хепбърн, но и той бил обречен. *Зигфрид фон Клайст преживял залеза, но три часа по-късно намерил смъртта си под висока приливна вълна.

Било четири следобед. Въпросният еквадорски хун с воднисти сини очи и увиснали мустаци изглеждал така, сякаш очаквал да умре до полунощ, но и той можел да предскаже бъдещето толкова, колкото го бях предсказал и аз за себе си. Този следобед и двамата чувствахме, че земната ос се разтърсва и че скоро може да се случи какво ли не.

*Дзенджи Хирогучи и *Андрю Макинтош обаче щяха да умрат от огнестрелни рани.

*Зигфрид фон Клайст не е важен за моя разказ, докато единственият му близък роднина, брат му Адолф, три години по-малък от него и също ерген, е от голямо значение. Адолф фон Клайст, капитанът на „Баиа де Дарвин“ , всъщност е прародителят на всички човешки същества, намиращи се днес на планетата Земя.

С помощта на Мери Хепбърн той се превръща в един позакъснял Адам, така да се каже. Само че учителката по биология от Илиъм не става, и не е могла да стане новата Ева, понеже вече не е имала овулация. Така че тя по-скоро се превърнала в нещо като божествено създание.

С почти празен транспортен самолет свръхважният брат на незначителния хотелски управител тъкмо пристигал в Гуаякил от Ню Йорк, където организирал рекламата за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.