Кърт Вонегът - Галапагос

Ако Мери беше чула разговора на съпрузите Хирогучи през стената на гардероба, тя не би разбрала притесненията им, понеже те си шепнели на японски — единствения език, който перфектно владеели. *Дзенджи знаел и малко английски и руски, а Хисако — малко китайски. Но никой от двамата не владеел испански, кечуа, немски или португалски — най-разпространените езици в Еквадор.

Оказва се, че и те били огорчени от онова, което им сторили техните чудесни мозъци. Чувствали се особено изиграни, че са позволили да попаднат в такъв кошмар, особено след като всички смятали *Дзенджи за един от най-умните хора на света. И в крайна сметка грешката, че се оказали пленници на енергичния *Андрю Макинтош била негова, а не нейна.

Ето как се случило това. Преди около година Макинтош посетил Япония със сляпата си дъщеря и нейното куче. Там се запознал с *Дзенджи и разбрал каква чудесна работа върши той като служител в „Мацумото“. В технологичен смисъл *Дзенджи, едва двайсет и девет годишен, бил станал дядо. Преди време заченал джобен компютър, който мигновено превеждал от няколко езика, и го нарекъл „Гокуби“. По-късно, точно когато *Макинтош и Сълини посетили Япония, той създал нов водещ модел, началото на ново поколение от симултанно превеждащи говор компютри, и го нарекъл „Мандаракс“.

Затова *Андрю Макинтош, чиято банкова фирма търсела възможности да дава кредити и да се издържа чрез продажба на акции и ценни книжа, дръпнал настрани младия *Дзенджи и му казал, че само идиот може да върши срещу заплата онова, което вършел той, че *Макинтош можел да му помогне да създаде собствена корпорация, която мигновено ще го превърне в милионер, ако парите му са в долари и в мултимилионер, ако са в йени.

И *Дзенджи казал, че ще си помисли.

Този предварителен разговор бил проведен в един токийски „суши“ ресторант. „Суши“ е сурова риба, с пълнеж от студен ориз — разпространено ядене отпреди милиони години. В ония времена никой не е подозирал, че в далечното светло бъдеще всъщност всички ще се хранят единствено със сурова риба.

Червендалестият, пращящ от здраве американски предприемач и сдържаният, с почти кукленски вид японски изобретател разговаряли посредством „Гокуби“, понеже и двамата не владеели добре съответните езици. В този момент по света били използвани стотици хиляди „Гокуби“. Разговарящите не можели да използват „Мандаракс“, понеже единственият съществуващ работен модел бил строго охраняван в службата на *Дзенджи, в „Мацумото“. А големият мозък на *Дзенджи започнал да се блазни от мисълта, че младият мъж може да стане богат колкото най-богатия човек в родината му, тоест колкото японския император.

Няколко месеца по-късно, през януари на идната година, същия януари, когато Мери и Рой Хепбърн смятали, че имат толкова много причини да бъдат доволни, *Дзенджи получил писмо от *Макинтош, който го канел след десет месеца да гостува в мексиканското му имение край Мерида, в Юкатан, след което заедно да участват в първото пътуване на луксозния еквадорски кораб „Баиа де Дарвин“ , финансиран отчасти и от *Макинтош.

В написаното на английски писмо, което трябвало да бъде преведено на *Дзенджи, *Макинтош казвал: „Нека използваме тази възможност, за да се опознаем по-добре.“

Това, което *Макинтош се надявал да получи от *Дзенджи може би още в Юкатан, а със сигурност — по време на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“, било подписът му върху договора да оглави нова корпорация, чиято продукция ще се разпространява от *Макинтош.

Също като Джеймс Уейт, и *Макинтош в известен смисъл бил въдичар. Надявал се да хване на въдицата си вложители, но вместо етикет с цена върху облечена риза, за примамка той щял да използва един японски компютърен гений.

В момента започна да ми се струва, че историята, която трябва да разкажа, обхващаща период от един милион години, всъщност не се променя много от началото до края. В началото, както и в края, аз все имам чувството, че говоря за човешките същества, независимо от размера на мозъците им, като за риболовци.

Ето че месец ноември дошъл и съпрузите Хирогучи се озовали в Гуаякил. По съвет на *Макинтош, *Дзенджи излъгал началниците си и не казал точно къде отива. Излъгал ги, за да повярват, че се е уморил от измислянето на „Мандаракс“, и че иска да си почине два месеца заедно с Хисако далече от всичко, напомнящо за работа, без връзка със света. Вложил следния обем информация в големите началнически мозъци: бил наел екипаж и шхуна, чието име не желаел да разкрие, за да потегли от едно мексиканско пристанище, чието име също пазел в тайна, и да обикаля карибските острови.