Кърт Вонегът - Галапагос

Така че на слисаните съпрузи оставали само две възможности да се махнат от Гуаякил: или да използват самолета на *Макинтош, или да се качат на „Баиа де Дарвин“ , в случай че (а това ставало все по-невероятно) корабът наистина отплава на следващия ден.

*Дзенджи Хирогучи заченал „Гокуби“ преди един милион и пет години, а после, преди един милион години, младият гений заченал и „Мандаракс“. Такива работи. А по времето, когато заченал „Мандаракс“, жена му пък се готвела да роди неговото първо човешко дете.

Съществувала известна тревога за гените, които Хисако можела да предаде на плода, понеже нейната майка била изложена на радиацията от атомната бомба, хвърлена от САЩ върху японския град Хирошима. Затова взели проба от околоплодната течност на бременната Хисако и я изследвали в Токио, за да проверят възможно ли е детето да бъде увредено. Съвсем случайно тази течност била идентична по соленост с океанската вода, където щял да изчезне „Баиа де Дарвин“ .

Изследванията показали, че плодът е нормален.

Те също издали тайната за пола на зародиша. На белия свят щяло да се появи момиченце — още едно същество от женски пол в моя разказ.

Изследванията не можели да установят някои дребни дефекти в плода, като например дали детето ще бъде музикален инвалид като Мери Хепбърн (което не било така), или например няма да бъде покрито с нежна, копринена козина, каквато имат тюлените, а се оказало, че тъкмо такъв бил случаят.

Единственото човешко същество, заченато някога от *Дзенджи Хирогучи, била мила, но космата дъщеричка, която той никога не видял.

Тя щяла да се роди на Санта Росалия, в най-северната част на Галапагоските острови, и да бъде наречена Акико.

Когато дошло време Акико да порасне на Санта Росалия, отвътре тя щяла да прилича много на майка си, но да има различен вид кожа. А еволюционната последователност при преминаването от „Гокуби“ в „Мандаракс“ била в съвсем обратен ред — имало радикално подобрение в съдържанието, но почти никакви забележителни промени в опаковката. Акико била защитена от слънчевото изгаряне, от студената вода, в която плувала, и от грапавата повърхност на лавата, когато решала да седне или да легне на земята, докато голата кожа на майка й съвсем не можела да я предпази от обичайните несгоди на островния живот. А колкото и да се различавали отвътре, „Гокуби“ и „Мандаракс“ били поставени в почти идентични външни обвивки от здрава черна пластмаса, с височина дванайсет, ширина осем и дебелина два сантиметра.

Всеки глупак би различил Акико от Хисако, но само експерт можел да каже кое е „Гокуби“ и кое — „Мандаракс“.

И „Гокуби“ и „Мандаракс“ имали бутони за включване, на едно равнище с повърхността на задната стена, и чрез тях човек можел да се свързва с онова, което е вътре. Отгоре пък имали екрани, където при желание се появявали образи, функциониращи и като колектор на слънчева енергия, и зареждащи миниатюрни батерии, отново еднакви и за „Гокуби“ и за „Мандаракс“.

В горния десен ъгъл на всеки екран имало и вграден микрофон, голям колкото главичка на топлийка. Точно чрез него „Гокуби“ и „Мандаракс“ приемали човешката реч, а после, в съответствие с указанията от бутоните, я превеждали с думи на екрана.

За да протича естествено един двуезичен разговор, компютърният оператор трябвало да има ловки и изящни като на фокусник пръсти. Ако например аз се изразявах на английски и разговарях с португалец, би трябвало да държа апаратчето сравнително близо до устата на португалеца, но екрана да е по-близо до мене, за да мога да чета казаното от португалеца, изписано на английски върху екрана. После бързо би трябвало да превключа, и апаратчето да слуша мене, а португалецът да гледа изписаното на екрана.

Никой от хората, живеещи сега, не притежава достатъчно умели ръце или достатъчно голям мозък, за да си служи с „Гокуби“ или с „Мандаракс“. Също така никой не може да вдене игла, да свири на пиано или да си чопли носа, ако се наложи.

„Гокуби“ можел да работи само с десет езика. А „Мандаракс“ — с хиляда. На „Гокуби“ трябвало да бъде казвано какъв език чува. А „Мандаракс“ можел да идентифицира всеки от хилядата езика само по няколко думи, и после започвал да превежда на езика на оператора без специално нареждане.

И двата компютъра били изключително точни часовници и непрекъснати календари. За трийсет и една години часовникът на „Мандаракс“ изгубил само осемдесет и две секунди между времето, когато *Дзенджи Хирогучи се настанил в хотел „Елдорадо“ и момента, когато голямата бяла акула изяла Мери Хепбърн заедно с компютъра.