Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

При останалите видове украшения не може да се проследи така продължително и плодотворно въздействието на латенската култура. Тук преобладаващи са тракийските форми, а латенските импорти се появяват рядко. Същото е и при заимствуването на латенски елементи.

Торкви. Една златна торква, случайно открита при с. Горни Цибър (окр. Михайловградски), е украсена с растителен орнамент, а краищата ѝ — с големи сплеснати топки ( обр. 43). Изделия от този тип са разпространени на цялата територия на латенската култура, а най-голяма е концентрацията им в земите над р. Рейн и днешна Франция и Швейцария. Те са украсени с характерни за стил Валдалгесхайм мотиви и са датирани от средата на IV в. пр.н.е. до началото на III в. пр.н.е., към което време и тази торква трябва да се датира. Вероятно тя е следа от политическите контакти, които владетелите на новодошлите в северните дялове на Балканите галати установили с местната тракийска, т.е. трибалска аристокрация.

Общоприето е мнението, че в Тракия са употребявани още един тип торкви с латенски произход. Те са гладки и кухи, затварят се чрез вдлъбнатина от едната страна и издатък от другата, а в отделните случаи имат и нит ( рис. 49). В латенската историография този начин на затваряне се нарича Щекфершлус. В латенската култура те изчезват още през ЛТ Б 1, т.е. преди появата на келти на Балканския полуостров, но въпреки това се приема, че може би те са се запазили у келтите по-дълго, за да бъдат възприети и от траките. В Тракия такива торкви са известни от Севтополис, с. Комарево (окр. Врачански), Панагюрски колонии, Малкото кале до с. Равадиново (окр. Бургаски), с. Вискяр (окр. Пернишки). Този начин на затваряне на гладки и кухи бронзови кръгове в Тракия е известен и много по-рано (например в открития кръг за свързването на конска сбруя от средата на IV в. пр.н.е. от с. Калояново (окр. Сливенски) ( обр. 44). Тези т.нар. „торкви“, чиито размери са сходни на тези на кръга, са употребявани със същата цел, т.е. като част от конска сбруя, и в Тракия са известни преди пристигането на келтите.

Гривни. Досега са известни само три екземпляра (с. Алтимир, окр. Врачански, Панагюрски колонии, Севтополис), типични за латенската култура гривни ( обр. 45). И трите гривни са от типове, срещани масово в латенската култура през ЛТ Б, и по-рядко през ЛТ Б 2. В много редки случаи те се срещат и в централноевропейски комплекси от първата фаза на среднолатенския период. Двата екземпляра от Тракия произхождат от трудно определими хронологически комплекси, поради което не е възможно по-точно да се определи и тяхната датировка в Тракия.

Последните открития на Царевец представиха нови аспекти на латенското влияние в Тракия. Над десет фрагмента от стъклени гривни бяха открити в двете жилищни нива от III–II в. пр.н.е. на Царевец. Тези гривни се появяват в латенската култура през ЛТ Ц 1и преживяват най-голямо развитие през ЛТ Ц 2и ЛТ Д. Известни са няколко типа, но най-популярни са гривните от синьо стъкло с пластични ребра, често украсени с инкрустация от бяла паста ( обр. 6). Засега гривни от този тип са открити и на други места, но само северно от Стара планина (с. Садовец, окр. Плевенски), Царевец (Велико Търново), Методиево, значително количество на левия бряг на Дунава. Те имат някои различия от чисто латенските типове в начина на украсяване и оформяне, което позволява да бъдат обособени в отделен тип. Този факт предполага, че те са били произвеждани в тази част на Тракия след заемането на първообрази от латенската култура.

Колани-верижки. Използуваните от траките колани са предимно от кожа с метални апликации или са комбинация от двата материала. До III в. пр.н.е. в тракийската култура не се срещат колани, направени изцяло от метал. Характерните за латенската култура метални колани се появяват тук (Севтополис) най-рано в III в. пр.н.е., а през II в. пр.н.е. са известни и от други обекти — Комарево, Панагюрски колонии, с. Стубел (окр. Михайловградски), Стара Загора, Кълново ( обр. 46). Направени са от отделни звена с форма на осморка и са характерни за късните фази на латенската култура, т.е. за ЛТ Ц и ЛТ Д. Някои от тях завършват с токи, по форма характерни за германската култура през късножелязната епоха. Токите от този тип са чужди на келтите. Най-близката до Тракия култура, в която се употребявали продълговати токи, е културата Поянещи-Лукашевка, която често се свързва с бастарните. Много вероятно е и в Тракия тези токи да са се разпространили като северно влияние, проникнало при контактите с бастарните или пък с някои германски племена.