Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

В Тракия най-старите латенски щитове са изобразени в дромоса на Казанлъшката гробница. След тази най-ранна следа няма данни за употребата на латенски щитове в Тракия чак до края на II в. пр.н.е. (т.е. присъствие на кръгли умба в погребения с въоръжение). Откритото напоследък умбо в гроба от Кълново от ЛТ Ц 1от втората половина на III и първата половина на II в. пр.н.е., разрешава предположението, че липсата на метални части от щитове в гробовете от това време е резултат от особеностите на погребалния ритуал през III и първата половина на II в. пр.н.е. (т.е. рядко практикуваното полагане на пълно въоръжение, включително и щитове), както и на състоянието на проучванията. Изображенията в Казанлъшката гробница илюстрират ако не началото, то поне ранните моменти от разпространението на келтските щитове в Тракия, които се запазили в употреба без прекъсване до появата на нови чужди образци (римски, сарматски и др.), а дори и по-късно (умба от погребения от I–II в). В тракийските погребения преди всичко се срещат кръгли умба ( рис. 50). Тази тяхна форма добре определя времето на появата на погребенията с пълно въоръжение в Тракия. В латенската култура кръглите умба се появяват в късната фаза на ЛТ Ц 2и са единственото укрепване на централната част на щита през ЛТ Д. Характерен за келтските кръгли умба за разлика от германските е широкият бряг. Всички умба от Тракия имат такъв бряг и много често полукръгли изрязвания, както и украса на брега с релефни линии, характерни единствено за умбата на скордиските. Умбото от с. Търнава (окр. Врачански), което има тесен бряг и ниска калота, трябва да се отнесе към края на I в. пр.н.е. и вероятно е признак на северно влияние, подобно на това при токите (т.е. на културата на германските племена).

Единственото по-ранно умбо в земите на юг от долното течение на Дунава, открито при Кълново от т.нар. лентест тип, се датира към първата фаза на среднолатенския период (ЛТ Ц 1). Заедно с него е открита и метална дръжка, както и обковка на периферията на щита. Други метални части от щита се срещат и в по-късни погребения (например в с. Горна Малина, окр. Софийски).

Метални ризници. Въпросът за металните ризници все още не е добре проучен. Вече няколко открити в Тракия ризници, направени от метални плочки или от тел, дават основание да се предположи, че те илюстрират обратната посока на културно взаимодействие, т.е. тракийско влияние върху келтите. Най-старите ризници от този тип засега са известни от Североизточна Тракия (с. Янково, окр. Шуменски) и въпреки твърдението на Варон, че този тип бил измислен от келтите, трябва да се допусне, че е бил създаден именно в тази част на Тракия.

Юзди. Характерните за тракийската култура типове юзди се срещат както в Източна Келтика, така и пò на запад, т.е. в баваро-чешката група на латенската култура, което свидетелствува за въздействието на траките върху развитието на юздите в латенския свят. В същото време в Тракия са открити юзди, направени от халки, характерни между другото и за келтската култура (гр. Бяла Слатина, окр. Врачански, с. Дебрен, окр. Благоевградски, с. Маноле, окр. Пловдивски) ( обр. 52). Поради универсалността на този тип е трудно да се каже дали те са следи от келтско влияние.

Шпори. У келтите шпорите се появяват през ЛТ Д. Откритите в Тракия се отнасят към същото време и са идентични с келтските.

Срещат се и в погребения от I в. от н.е. ( обр. 53).

Апликации на бойни колесници. Металните апликации от бойна колесница от Мезек са единствените открити досега в Тракия с латенски произход. Това са два бронзови клина за оси, четири бронзови халки и вероятно свързан с колесницата предмет с халка ( обр. 34). Всички части са украсени с мотиви, характерни за пластичния стил в келтското изкуство, съществувал в земите на чешко-баварската група в Западна и Източна Келтика от ЛТ Б 2/ЛТ Ц 1до края на ЛТ Ц, т.е. от първата половина на III в. пр.н.е. до първата половина на II в. пр.н.е. Той се характеризира с деформации и карикатурни метаморфози на човешки и животински изображения. Това е свободен графично-пластичен стил с много растителни мотиви. Подобни апликации от с. Мезек са открити в Панония, Бавария, Галия и др.

Керамика. Малкото проучени в Тракия селища от IV–I в. пр.н.е. не позволяват да се разгледа подробно присъствието на латенската керамика в Тракия. Данните, с които разполагаме за момента, са от устна информация на някои изследователи, които още не са публикували материалите. В Севтополис са открити няколко фрагмента графитна керамика, както и един съд, доближаващ се по форма твърде много до латенските. По-точната им хронология при такава информация не може да се установи, но графитната керамика в латенската култура се появява в ЛТ Б 2(IV–III в. пр.н.е.) и е в употреба до ЛТ Д (I в. пр.н.е.). Ако действително откритата в Севтополис керамика е такава, то естествено възниква въпросът за културната и етническата ѝ интерпретация, но върху това в момента може само да се разсъждава.