Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Като се има пред вид съществуващата в даден район монетна циркулация, откритите на територията на едно селище монети могат да се считат за най-сигурен критерий при уточняването на неговата хронология. В тракийските земи със сигурност тя съществува от IV в. пр.н.е. При тези обстоятелства откритите в с. Мухово само римски монети от началото на III до края на IV в. от н.е. ясно показват необходимостта да се ревизира датировката на селището, което е от определения от монетите период. То предоставя изключително интересен материал за духовната култура не на келтските, а на тракийските племена от този период. Редица други тракийски селища въз основа на критериите на Герасимов (наличие на глинени и каменни фигурки, които той приема за келтски) бяха определени от него като келтски (Разлог, с. Яна — Софийски окръг).

Прегледът на културната среда, в която се откриват латенските материали в Тракия, показва, че в повечето случаи те са част от чисто тракийски комплекси. Този факт свидетелствува за силното въздействие на келтите и тяхната култура върху траките. Много по-малко са случаите, когато зад тях се крие и действително етническо присъствие на гали в тракийските земи.

Пълната реконструкция на културните взаимодействия между траки и келти изисква характеристика на отделните предмети, появили се в Тракия като последица от тези взаимоотношения. Най-често те са свързани с украшенията или въоръжението и по-рядко с други страни от живота. Всички материали могат да се групират в две групи според културния им произход: към първата група се отнасят характерните за латенската култура предмети, които са били внесени в Тракия, т.е. — импортите, а към втората — характерни за тракийската култура предмети със заимствувани латенски елементи. Отделна и различна по характер група оформят неправилно определените като латенски от ахреолозите предмети, типични за тракийската култура.

Фибули. Най-ранните латенски фибули се появяват в комплекси от последните десетилетия на IV в. пр.н.е. (Свещари) и се срещат до момента, в който през I в. от н.е. се появяват произведения на провинциалните римски ателиета ( рис. 41). Характерните за латенската култура фибули са значително по-малобройни от тракийските екземпляри със заимствувани латенски елементи. Според централноевропейската хронология най-ранните в Тракия са фибули от ЛТ Б 2(Царевец, Севтополис) ( рис. 41), а най-късните — фибулите от ЛТ Д (Паволче, Томи) ( рис. 41). Най-много фибули от латенските ателиета са внасяни през ЛТ Ц, когато те се срещат из цяла Тракия, но най-много в Северна. През ЛТ Ц 2те са значително повече, отколкото през следващия период — ЛТ Д. Рязкото спадане вероятно се дължи на намаляването на политическата и военната мощ на келтите в Източна Келтика и по-специално на скордиските в резултат от борбите им с римляните.

Тракийските фибули със заимствувани латенски елементи се появяват почти едновременно с импортите (с. Браничево). През втората половина на IV в. пр.н.е. тракийският тип фибули преживява голям разцвет както по отношение на формата, така и по украса. Към края същия век той се обогатява и чрез някои латенски елементи. Най-популярна става билатералната спирала, която е значително по-функционална от употребяваната от траките едностранна. Вторият елемент е орнаментален — нефункционална спирала, която украсява крачето на фибулата. И двата елемента се срещат из цяла Тракия, включително и из нейните планински югозападни райони (Родопите), което свидетелствува за тяхната популярност. Фибулите с латенски заемки са често употребявани заедно с чисто тракийски по форма типове (Севтополис) ( обр. 39) или с латенски типове (с. Долно Сахране, окр. Старозагорски) ( обр. 41).

От III в. пр.н.е. се появява нов тип фибула с плосък лък, украсен с полусферична апликация и билатерална спирала (с. Гълъбово, окр. Пловдивски, Разлог, Долно Сахране) ( рис. 41). Фибулите освен тракийски (плосък лък и обща форма) и латенски (билатерална спирала) елементи включват и някои влияния от елинистическия свят. В Месамбрия са открити златни и сребърни аграфи, които били прикрепвани към облеклото от билатерални спирални фибули с плосък лък (втората половина на III в. пр.н.е.) ( обр. 42). Такива аграфи с различна форма и друг тип закопчаване са в употреба в гръцкия свят още от V в. пр.н.е. (Одесос, днешна Варна), но масово се разпространяват през елинистическата епоха. Може да се приеме, че идеята за покриване на тракийския тип фибула с полусферична апликация е възприета под влиянието на аграфите от елинистическия свят.