Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Въоръжението. Латенското влияние се чувствува най-силно във въоръжението. Като следствие от това е обогатяването на състава на тракийското въоръжение с нови типове. Естествено при разглеждането на латенските влияния в тази сфера не бива да се забравя зависимостта на изводите от степента на знанията ни за погребалните ритуали от това време. След заника на богатите погребения в Тракия рядко се намират гробове, в които да е положен пълен комплект въоръжение. Най-често срещани са бойните ножове или върховете на копия. Появилият се през II в. пр.н.е. в Северозападна Тракия обичай за полагане на пълно въоръжение се среща само спорадично в останалите части на Тракия. Промените в погребалния обичай в Тракия през III–I в. пр.н.е., съпроводен от намаляване броя на откриваните от това време погребения, е причина за непълнотата на археологическата изворова база по този въпрос.

Мечове. Латенският меч е един от най-характерните атрибути на келтите и се разпространява по време на тяхната експанзия из цяла Европа. През III в. пр.н.е. проличава възприемането му и от други европейски народи. През II–I в. пр.н.е. той е основно нападателно оръжие на почти всички народи в Централна и Южна „варварска“ Европа.

Най-ранният меч, латенски тип, произхожда от некропола в с. Байлово (окр. Софийски) (ЛТ Б 2). Засега той е единствен и тъй като в същинската латенска култура тези типове все още се срещат и през ЛТ Ц 1, не е задължително находката от с. Байлово да се датира от първата половина на III в. пр.н.е., когато те са най-популярни (ЛТ Б 2), а може да се отнесе и към по-късна дата ( обр. 47). Повече латенски мечове се срещат от прехода III–II в. пр.н.е. (с. Кълново, Казанлък) и по-късно. Те имат характерна за ЛТ Ц 1форма. С разпространението на погребения с пълно въоръжение от II в. пр.н.е. в Тракия и най-вече в северозападните ѝ части разполагаме с обилна информация за употребяваните видове мечове. Те имат всички елементи, характерни за латенската култура, и се датират в един много кратък период. Най-старите са от ЛТ Ц 2, най-късните от късната фаза на ЛТ Д, т.е. от първата половина на II в. пр.н.е. до края на I в. пр.н.е. Латенският тип мечове продължава да бъде в употреба и след завладяването на Тракия от римляните. От римската епоха са известни над 20 гроба с такива мечове. В много от тях се запазват къснолатенските елементи (с. Меричлери, окр. Хасковски), Стара Загора, с. Белозем (окр. Пловдивски) и др., но в повечето случаи те са по-къси и по-тесни, често с дълга основа на дръжката. По-рядко се срещат мечове от типа на гладиусите, подобни на тези, употребявани от римската армия: язовир „Чаталка“ край Стара Загора, с. Крушево (окр. Пловдивски). Всички погребения са открити на юг от Стара планина, което може да се обясни с по-продължителното запазване на традициите в тази част на Тракия. Откритият меч (Стара Загора), върху чиято ножница има надпис „Севт от Пайагра го направи“, недвусмислено показва кои майстори са произвеждали тези мечове ( обр. 48). Отсъствието на по-широки металографски анализи на латенските мечове от предримска Тракия не позволява да се заеме позиция по този въпрос за по-ранно време.

Един изобразен на надгробна плоча латенски тип меч от Адбера (Гърция) показва, че заедно с дългото присъствие на келтите в този район са били разпространени този тип мечове и сред местното тракийско население ( обр. 49).

Бойни ножове. Едни от типичните тракийски оръжия през III–I в. пр.н.е. са кривите бойни ножове, развили се от местните махайри ( обр. 50). Те нямат нищо общо с латенската култура. Само три екземпляра от Тракия — от с. Бяла черква (окр. Старозагорски) ( рис. 12), Кълново и Дългопол — са импорти от келтските земи. Те имат леко извито острие, широко от задната част, а дръжката е масивна в основата и завършва с топка в края. Тези ножове се появяват в относително късен етап от развитието на латенската култура (ЛТ Ц 1) и може би те са резултат на влиянието на балканските традиции в келтското въоръжение. Формата им е много разнообразна и различна от тази на балканските ножове. Откритите в Тракия латенски ножове се датират към ЛТ Ц 1(с. Кълново) и ЛТ Ц 2(гр. Дългопол).

Върхове за копия. Употребяваните от траките върхове за копия са от най-различни типове, сред които има и направо импортирани или заимствувани по форма от скордиските на територията на с. Долец (б. Дере, окр. Търговищки) ( обр. 54).

Щит и метални апликации към него. След меча щитът е вторият тип въоръжение, който със специфичната си форма символизира келтското присъствие. Латенският щит има продълговата, най-често овална форма. Направен е от дъски, укрепени в средата с централно ребро от по-дебела и широка няколко сантиметра дъска. На няколко места са разположени апликации от метал, за да го укрепят. Метална е и обковката на периферията на щита, и централното ребро, подсилващо централната част на умбото, металната дръжка, нитовете и другите апликации.