Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

В погребението с латенско въоръжение в Кълново сред местната тракийска и импортирана елинистическа керамика е открита и правена на колело сива латенска паница. Подобни на нея фрагменти са известни и от Дългопол. Това са всичките археологически обекти на тракийската култура, на които са открити фрагменти или цели съдове от латенски произход. Трябва да очакваме в близко време техният брой да се увеличи.

Към последната група паметници, на която тук ще бъде обърнато внимание, са каменните и глинените култови фигурки, както и няколко единични паметника, които в научната литература се приписват на келтите.

„Келтски“ култови фигурки. В няколко последователни статии Т. Герасимов обърна внимание на един известен, но неинтерпретиран дотогава в литературата проблем. Става дума за зооморфните култови фигурки. След това в отговор се появиха мнения, критикуващи схващанията му, сред които най-сериозна бе критиката на Б. Хензел, а от българските учени — на Ат. Милчев ( обр. 51).

Каква е хронологията на тези фигурки? И двамата най-сериозни техни изследователи в случая се опират на най-несигурните в археологическата работа методи, т.е. на стиловия анализ, както и датирането по аналогии. Най-сигурният метод естествено е определянето на датата чрез разглеждане на целия контекст, в който е открит паметникът. Макар и непоследователно и невинаги добросъвестно, Т. Герасимов прилага в някои случаи този метод. Обратно, Б. Хензел се увлича по стиловия анализ и достига до датирането на фигурката, открита в селище от римската епоха (Мухово) към ранножелязната.

Въпреки че от Тракия са известни около 100 фигурки, хронологическите им граници е трудно да се определят. Липсват достатъчно данни за средата, в която са намерени, често публикациите не са пълни, много от тях са случайни находки. Много от фигурките могат да се датират общо към времето на съществуване на съответния обект (Севтополис, Мухово, Кюстендил, вилата в кв. Подуяне в София). Най-добре засега е датирана каменната фигурка на кон от надгробна могила № 4 край с. Кочан (окр. Благоевградски). Тя е намерена в периферията заедно с фрагменти от есхара, множество фрагменти керамика и монети, които ясно датират този пласт от насипа към III–II в. пр.н.е. В общи линии култовите фигурки в Тракия могат да се датират от втората половина на IV в. пр.н.е. (Севтополис) до V в. от н.е. (крайната дата на Мухово). Датировката на последния обект бе вече разгледана по-горе, поради което тук само ще добавим, че остава открит въпросът с един фрагмент от блюдо с черен фирнис от т.нар. рибни блюда. Той е намерен в едно от помещенията в м. Дреновската лъка край с. Мухово. За съжаление в публикациите той е представен само с рисунка, а сред материалите от разкопките, набиращи се в Пазарджишкия окръжен исторически музей, не фигурира. Този единствен и непроверим аргумент за по-ранното датиране на едното от селищата при с. Мухово не е достатъчен, за да се приеме отнасянето на селището, а оттам и на фигурките към предримската епоха. Връзката с тази епоха е дотолкова, доколкото през римско време и точно от времето на Мухово настъпва разцвет на някои традиции от елинистическа епоха.

Откритите до Батак, с. Сгрелча (окр. Пазарджишки) и с. Кочан фигурки потвърждават мнението на Ат. Милчев, че те били поставяни като дар в надгробните могили. И трите фигурки се отнасят към предримската епоха. Хронологическите граници на останалите фигурки не са така ясни, но може да се допусне, че в по-голямата си част те са от епохата на римското владичество в Тракия.

Няколко паметника, публикувани от Н. Гиздова от разкопките в м. Цепина край с. Дорково (окр. Пазарджишки), поставят въпроса за по-ранното съществуване на този тип култови фигурки. Тези главички на животни вероятно трябва да се свържат с украсата на някои езичести дръжки ( рис. 51). По начина на третиране на изображението те показват голяма прилика с животинското изображение. Структурата и начинът на изпичане предполагат по-ранна дата, т.е. ранножелязната епоха или даже по-рано. Фигурките от с. Цепина, които нямат и много сигурна стратиграфия, не доказват съществуването на култови фигурки от разглеждания тип още през ранножелязната епоха, а по-скоро биха служили като свидетелство за развита тракийска пластика през по-ранните векове.

Какъв е произходът на тези култови фигурки? Нееднократно е обръщано внимание на значението на предметите, откривани в насипа на надгробните могили. Те безспорно имат отношение към култа на мъртвите и свързаните с него ритуали. Без съмнение такъв е случаят с дебелия пласт от керамика, култови предмети и монети в могила № 4 в с. Кочан. Вероятно подобни са и случаите с откритите култови фигурки при Батак и Стрелча. Всички тези могили принадлежат на траките, а еднаквата датировка на погребенията и материалите от насипа на могилите им потвърждават култовия му характер. Ако това бяха материали, попаднали случайно в насипа заедно с пръстта, те едва ли щяха да бъдат едновременни.