Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Първият етап започва с най-ранната поява на латенски материали — това се отнася към периода от първата половина до самия край на IV в. пр.н.е. Етническото присъствие на галатите се свежда само до гореспоменатия поход и в този етап се характеризира предимно с културното им влияние. След окончателното си настаняване в Карпатската котловина и в северната половина на Апенинския полуостров вероятно келтите правят първи опити за проникване на Балканите. Но тук те се сблъскали с намиращата се в периода на най-голямата си мощ македонска държава. Отношенията им от втората половина на IV в. пр.н.е. не са добре осветени от писмените извори, но че такива са били поддържани, можем да твърдим въз основа на запазената откъслечна информация за присъствието на галати в армията на Филип II, пратеничествата на галатите при Александър III и т.н. Може да се предположи, че келтите не се осмелявали да атакуват и ограбват земите, принадлежащи на македонската държава и нейните съюзници. От това следва и едно друго предположение, а именно, че до смъртта на Александър Велики вероятно те не са успели да завладеят каквито и да е земи от Балканския полуостров. Добре ориентирани в политическия живот на Балканите, те започнали своя натиск в южна посока още след първите симптоми на упадък в македонската държавна мощ. Като пример за това може да се посочи преселването на автариатите около 310 г. пр.н.е. Латенското културно присъствие по това време е засвидетелствувано главно в северните и северозападните райони на Балканския полуостров, в земите на илирийските племена (ардиеи, яподи, автариати и др.). Откриваните латенски материали в техните селища са накити (фибули, гривни, торкви и др.), по-рядко — въоръжение (мечове, шлемове, щитове) или глинени съдове. Тези материали свидетелствуват за поддържането на контакти, най-вероятно с мирен характер, между местното население и келтите. Към този етап трябва да се отнесат и някои материали от територията на Тракия, като торквата от Долни Цибър и латенските фибули от тракийските погребения от територията на гетския племенен съюз.

Началото на втория етап е отбелязано от военните действия на келтите в Тракия, които започнали след отслабването на главната политическа и военна сила на Балканите — македонската държава. Първото нашествие е засвидетелствувано в писмените извори през 298 г. пр.н.е. След отбелязаното още едно — в 280 г. пр.н.е., започва и голямото галатско нашествие в Илирия, Македония, Гърция, Тракия и Мала Азия. Победата на Антигон Гонат през 277 г. пр.н.е. над галатите при Лизимахия слага край на това нашествие, но не и на келтското присъствие на Балканите, включително и в Тракия. През този етап формите на присъствие на келтите са най-разнородни. Това е времето на полагане основите на келтския поселищен живот в два района в северните покрайнини на Тракия. Завърналите се от похода в Гърция галати се заселват в Долна Панония, на юг от р. Сава и в долината на Дунава до р. Морава, а по-късно вероятно разширяват своята територия и на изток от р. Морава, т.е. заселват се на територията на трибалския племенен съюз. През първите десетилетия на III в. пр.н.е. от тях е сломена и неговата сила. Тук келтите създават свои селища и организират икономическия си живот. През следващия етап целият Балкански полуостров ще научи името на тези келти-скордиски. Кога се заселват на територията на гетите първите галатски елементи, не е известно. Засвидетелствуваното в края на III в. пр.н.е. тук присъствие на бастарните позволява да се допусне, че в тази част на Тракия келтите са се заселили през втория етап.

Келтското присъствие в южните райони на Тракия има съвършено друг характер. Като наемници в армията на елинистическите владетели те продължават да безпокоят местното население. Някои групи се стремят да се пригодят към условията на новозаетите земи, основавайки свои селища в Тракия. При проучването на келтското присъствие в Тракия през този етап един от основните въпроси е този за значението на галатското царство със столица град Тиле в живота на местните племена. Скромната изворова база за това царство определя и хипотетичния характер на всички виждания, включително и нашето, но съществуването на тракийски владетели през III в. пр.н.е., които представлявали политическа и военна сила, икономическото и културното развитие на Тракия въобще и по-специално в Източна Тракия, изключват възможността за съществуването на толкова силно келтско царство, каквото го виждат редица съвременни учени.