Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Археологическата изворова база за проучване на келтското присъствие в Тракия през третия етап е най-богата. Това е времето след преминаването на тракийската култура в нова епоха на развитие. В оформянето ѝ през този етап определена роля изиграли и поддържаните с латенската култура контакти. Заетите през първия и втория етап изделия с латенски произход навлизат дълбоко в бита на тракийските племена. Те се разпространяват и в тези земи, където през по-ранните етапи изделията на латенската култура не са познати (напр. латенските фибули от Родопите). Появяват се нови елементи — пафти, шпори — и се забелязват заемки и в други сфери на културата — например в погребалния ритуал.

Развитието на възприетите латенски елементи в рамките на тракийската култура се извършвало по каноните, установени в латенската култура, въпреки че със сигурност е доказано възпроизвеждането на някои от тях от тракийски майстори (Стара Загора). Това е можело да се осъществи само при поддържането на тесни контакти с келтския свят до края на I в. пр.н.е.

Сложен остава въпросът за етническата принадлежност на погребенията в Северозападна Тракия от т.нар. група Падиа—Панагюрски колонии на З. Вожняк. Съществуването на келтски топоними, сведенията за смесен келтско-тракийски народ и смесена скордиско-трибалска археологическа култура показват, че трябва да се допусне съществуването на скордиски етнически елементи на територията на трибалите. Като допълнителен аргумент може да се посочи и следният факт — трибалите обитавали територия, богата на различни руди, и имали развита металургия. Скордиските, също известни металурзи, били принудени да търсят залежи на необходимите им руди. По този начин съдбата противопоставила и свързала двата народа.

Последният етап от присъствието на келтски елементи започва по времето, когато отделни части на Тракия вече са завладени от Рим. Сега вече културните процеси в отделните провинции на Тракия са различни. Поради по-силната романизация на Мизия латенските елементи, навлезли в тракийската култура през третия етап, бързо изчезват. В Тракия, която живее по-самостоятелен културен живот, те се запазват до II в. от н.е. По това време се появяват освен някои стари изделия на латенската култура, възприети от траките в предишните етапи, и нови паметници, вероятно свързани с присъствието на галийски легиони в Тракия и Мизия, например оброчни плочки на Епона.

Появяването на келтите в Тракия разкри за траките възможността да се свържат с нови културни традиции. Това са традициите на халщатския културен кръг, от който израства латенската култура. Контактът между тези два свята се оказал много плодотворен в културно отношение.

По въпросите, засягащи историята на латенската култура и келтските експанзии, ще бъдат представени основни трудове, а относно галатското присъствие в Тракия ще бъде приведена пълна литература. Тя ще бъде представена по основните проблеми, следвайки изложението в текста.

Хронология на латенската култура

Tischler, О . Über die Gliederung der La Tène Periode. Correspondenz-Blatt der deutschen Ges. für Anthropologie, Ethnologie u. Urgeschichte, 1885, c.157–161.

Reinecke, P . Zur Kenntnis der La Tène Denkmäler der Zone nordwärts der Alpen. — B: Festschrift zur Feier des fünfzigjährigen Bestehens des Römisch-Germanischen Zentralmuseums in Mainz, Mainz, 1902, c.53–109.

Viollier, D . Une nouvelle subdivision de l’époque de La Tène. — В: Comptes-rendus du Congrès de l’Association française pour l’avancement des Sciences. Session de Dijon. Dijon, 1911, c.636–642.