Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Изкуство

Megaw, J. V. S. Art of the European Iron Age, Bath, 1970. Piggott, S. Early Celtic Art, Edinburgh-London, 1970. Finlay, J. Celtic Art, New Jersey, 1973.

Duval, P.-M. Hawkes C., Celtic Art in Ancient Europe, London — New York — San Francisco, 1976.

Келтските нашествия на Балканския полуостров през IV в. пр.н.е.

Кацаров, Г. , Келтите в стара Тракия и Македония. — Списание на Бълг. акад. на науките (ист.-филол. клон), кн.10, 1919, с.41–80. Papazoglu, F. О teritorii ilirskog plemena Ardieja, Zbornik Filozofskog Fakulteta (Beograd) кн.VII-1, 1963, c.71–86.

Marić, Z. Keltski elementi u mladem željeznom dobu Bosne i Hercegovine, Glasnik Zemaljskog Muzeja u Sarajevu. Arheologija N. S., T.18, 1963, c.63–83. Gabrovec, S. Srednjelatensko obdobje v Sloveniji, Arheološki Vestnik, T.17, 1966, c.169–242.

Guštin, M. Relativna kronologija grobor „Mokronoške skupine“. — B: Keltske Študije, Brežice, 1977, c.67–103.

Todorović, J. Periodizacija predkeltskog latena u Podunavlju, Materijali ADJ, кн.VII, Slavonski Brod, 1971, c.133–142.

Dobiaš, J. Studie k Appianově knize illyrské, Praha, 1929.

Голямото келтско нашествие

Геров, Б. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, ч. II. — Годишник на Софийския университет (Фак. по запад. филол.), т.61, 1967, с.1–100.

Данов, Хр. Полибий и сведенията му за източната половина на Балканския полуостров., С., 1942.

Gelder, Н. van. De Gallis in Graecia et Asia, Amstelaedami, 1888.

Lantier. R. Die Kelten. — B: Historia Mundi, Bern, T.III, 1954, c.400–458.

Mócsy, A. Die Vorgeschichte Obermösiens im hellenistisch-römischen Zeitalter, Acta Antiqua Acad. Scient. Hung., T.14, 1966, c.87–112.

Piatkowski, A. Consideratii asupra cronologiei invaziei Celte in Balcani. Studii Clasice. t.2, 1960, c.189–201.

Amandry. P. Consécration d’armes Galates à Delphes, Bulletin de correspondance hellénique. T.CII, 1978, i. 571–586.

Walhank. F. W. A historical commentary on Polybios. T.I–II. Oxford. 1957.

Келтското царство със столица в Тиле

Велков, В . Пътища по Западното Черноморие в предримската епоха (VI–I век). — Изв. на Варненско арх. друж., кн.XVI, 1963. с.25–34.

Венедиков, Ив . Келтското нашествие в нашите земи през III в. пр.н.е. под светлината на археологическите материали. — Истор. преглед, т.XI, № 3, 77–95.

Герасимов, Т . Келтските-етнически наслоения в българските земи. — В Етногенезис и културно наследство на българския народ, С., 1974, с.39–49.

Данов, Хр . Из древната икономическа история на Западното Черноморие до установяването на римско владичество. — Изв. на Бълг. арх. институт, т.XII, 1938, с.185–258; Към историята на Беломорска Тракия през елинистическата епоха. — Истор. преглед, т.III, № 2, 1946, с.129–141; Към историята на Тракия и Западното Черноморие от втората половина на III век до средата на I век пр.н.е. — Год. на Соф. унив. (Фил.-истор. фак.), т.47, 1952, с.105–166; Древна Тракия, С., 1968.

Иречек, К . Военният път от Белград за Цариград и Балканските преходи; (Историко-географска студия) — Бълг. истор. библиотека, т.IV, С., 1932.

Братя Шкорпилови , Паметници из Българско, дял 1, част I — Тракия, С., 1888

Danov, H . The Celtic Invasion and Rule in Thrace in the Light of Some New Documents, Studia Celtica, Т.X–XI, 1975/1976, c.29–39.

Domaradzki, M . L’état des Celtes en Thrace avec capitale Tylis et en Asie Mineure — Galatie, Pulpudeva, Т.3, 1980, c.25–56.

Jireček, C . Über die Lage des alten keltischen Tyle, Sitzungsberichte d. kgl. böhm. Ges. d. Wiss. 4 dec. 1876.

Mateszew, S . Uwagi nad chronologie upadku Celtow w Tracji, Rocznik Naukowo-Dydaktyczny WSP w Krakowie. Prace Historyczne, кн.3, 1967, c.7–19.

Moraux, P . L’établissement des Galates en Asie Mineure, Istambuler Mitteilungen, т.7, 1957, c.56–75.

Галатите в южните части на Балканския полуостров

Дечев, Д . Античното име на Рила, Изв. на Бълг. арх. инст., т.III, 1925, с.234.

Bieńkowski, P . Les Celtes dans les arts mineurs gréco-romains, Cracovie, 1928.

Fleuriot, L . Deux noms de Galates à Maronée, Bul. de Cor. Hellénique, Т.94, 1970, c.667–668.

Krämer, W . Keltische Hohlbuckelringe vom Istmus von Korinth, Germania, Т.39, 1961, c.32–62.

Launey, M . Recherches sur les armées hellénistiques, Paris. 1949–1950, Т.I и II.

Maier, F . Keltische Altertümer in Griechenland. Germania, Т.51, 1973. c.459–477.

Szabó, M . Une fibule celtique à Délos, Bul de Cor. Hellénique, Т.95, 1971, c.503–514.

Скордиски

Majnarić-Pandžić, N . Keltsko-latenska kultura u Slavoniji i Srijemu. Vinkovci, 1970.

Papazoglu. F ., Srednjobalkanska plemena u predrimsko doba (= Djela, кн.XXX, Centar za balkanoloska ispitivanja, кн.I), Sarajevo, 1969.

Todorović, J . Skordisci (= Monumenta Archaeologica, т.2), Novi Sad Beograd, 1974.

Келтите в североизточна Тракия — Бастарни

Карышковский, П. О . Истрия и ее соседи на рубеже III II вв. до н. е. — Вестник Древней Истории, 1971, кн.2, с.36–56.

Романовская, М. А . Селище Лукашевка II. — Сов. Археол., 1962, кн.3, с.293–298.

Babeş, M . Noi date privind arheologia şi istoria Bastarnilor, Studii şi Cerc. de Ist. Veche, t.20, 1969, c.195–217.

Bauer, A . Die Herkunft der Bastarnen, Sitzungsberichte der Akademie der Wissenschaften in Wien. Philosophisch-Historische Klasse, т.185, 1918, кн.2, c.1–31.

Feist, S . Germanen und Kelten in der antiken Überlieferung, Baden-Baden, 19482.

Guyonvarćh, Ch. J . Le nom des Coralli, Apulum, т.6, 1967. c.119–122; Le nom de Durostorum, Apulum, t. 7, 1968, c.201–208; βριτολἁγάι — Latobriges, une métathèse ethnonymiques, Apulum, т.9, 1971, c.165–168.

Much, R . Der Eintritt der Germanen in die Weltgeschichte, Wien, 1925.

Pippidi, D. M . Istros et les Gètes au IIIe siècle av. notre ère, Studii Clasice, t. 3, 1961, c.53–66.