Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Vulpe, R . Le problème des Bastarnes à la lumière des découvertes archéologiques en Moldavie. B: Nouvelles études d’histoire présentées au X-ème Congrès des Sciences Historiques, Rome, 1955, Bucureşti, 1955, c.103–119.

Zawadzki, T . Bastarnowie. B: Słownik Starožytnosci Słowiańskich, Wrocław, 1961, t. 1, c.91–93.

Латенски паметници и влияния в Тракия

Аладжов, Д . Разкопки на трако-римски могилен некропол при Меричлери. — Изв. на Арх. инст., т.XXVIII, 1965, с.77–122.

Венедиков, Ив. и Герасимов Т . Тракийското изкуство, С., 1973.

Герасимов, Т . Где са сечени тетрадрахмите на Кавар, келтски владетел в Тракия. — Изв. на Арх. инст., т.XXII, 1959, c.111–118; Келтски култови фигурки от България. — Изв. на Арх. инст., т.XXIII, 1960, с.165–190; Келтски селища по горното течение на р. Тополница. — Изв. на Арх. инст., т.XXIX, 1966, с.133–164; Към нумизматиката на град Кабиле. — Изв. на Арх. инст., т.XXXIII, 1972, с.113–120; За хронологията на келтските култови паметници от България. — Изв. на Арх. инст., т.XXXIV, 1974. с.5–21.

Димитрова, А. и Гиздова Н . Тракийски могилни некрополи в Панагюрските колонии при гр. Панагюрище. — Изв. на музеите от Ю. България. I, 1975, с.39–87.

Миков, В . Келтски находки у нас. — Бълг. ист. библиотека, т.V. кн.1, 1932–1933, с.186.

Николов, Б . Тракийски паметници във Врачанско. — Изв. на Арх. инст., т.XXVIII, 1965, с.163–202.

Попов, Р . Материали за проучване на халщатската и латенската култура в България и Македония. — Год. на Нар. музей София, т.VI, с.152–182.

Фол, Ал . Демографска и социална структура на древна Тракия, С., 1970.

Botušarova, L . Un nouveau monument de la déesse celto-romaine Epona, Revue Arch., T.33, c.164–166.

Dimitrova, A. и N. Gizdova . Der Charakter der thrakischen Kultur während der jüngeren vorrömischen Eisenzeit in dem Gebiet des Sredna-Gora Gebirges, Thracia, T.III, 1974, c.321–331.

Egger, R . Der Grabstein von Čekančevo, Schriften der Balkankommission. Antiquarische Abteilung, T.11, 1950.

Frel, J . Observations sur les bijoux hellénistiques de Messambria, Acta Antiqua Philip. — Studia Archaeol., 1963, c.61–69.

Gerov, B . Keltische Spuren in Westthrakien. В: Studien zur Geschichte und Philosphie des Altertums (Budapest), 1968, c.349–355.

Gerov, B . Zur Lesung und Deutung des Epigramms von Čekančevo. — Известия на Института за български език, т.XVI, 1968, с.97–106.

Domaradzki, M . Présence celte en Thrace au début de l’époque hellénistique (IVe—IIIe siècle av. n. è.). B: Actes du IIe Congrès International de Thracologie (Bucureşti), T.I, 1980, c.459–466.

Jacobsthal, P . Die Kelten in Thrakien (Afinai, 1940, c.391–400).

Ognennova-Marinova, L . Notes sur la toreuthique antique en Thrace, Thracia, t.III, 1974, c.185–193.

Todorović, J . Kelti u jugoistocnoj Evropi (= Dissertationes, т.VII), Beograd, 1968.

Tačeva-Hitova, M . Au sujet d’épées celtiques trouvées en Bulgarie. B: Studiain Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c.325–337.

Vasilev, V., P. Petrov , Recherches sur la technologie des épées celtiques. B: Studiain Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c.338–343.

Venedikov, I . Celtes ou Thrace. B: Studiain Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c.315–324.

Woźniak, Z . Wschodnie pogranieze kultury lateńskiej, Worcław—Warszawa— Kraków—Gdańsk, 1974.

Woźniak, Z . Die östliche Randzone der Latènekultur, Germania, т.54, 1976, c.382–402.

Zirra, V . Sur la présence des éléments laténiens dans le Pont Gauche (Dobroudja). B: Les mouvementsceltiques à partir du Ve siècle av. n. è. (Colloque XXVIII), Nice, 1976, c.16–20.

Gerasimov, T . Chenets celtiques de Bulgarie, Latomus, t.XXXI, fsc. 3, 1972, c.717–743.

Филарх , Полибий , Псевдоскимнос , Тит Ливий , Овидий , Диодор , Страбон , Сенека , Помпей Трог , Мемнон , Плиний , Тацит , Флор , Ариан , Павзаний , Апиан , Клавдий Птолемей , Полиен , Атеней , Дион Касий , Солин , Амиан Марцелин , Стефан Византийски , Прокопий

Гръцки историк от III в. пр.н.е.; историческите сведения, които той дава, се отнасят за периода 272–219 г. пр.н.е.

Ариамнес, галатът, бидейки твърде богат, известил, че той ще угощава всички гали ежегодно и изпълнил това, предприемайки следното: навсякъде разделил най-удобните места от пътищата на областта на станции, в които издигнал навеси от колове със слама и върбина, които събирали по четиридесет и повече хора така, че местата да са достатъчни за приемане на множеството, стичащо се от градовете и селата. След това поставил котли, изковани от мед от майстори, които поканвал от другите градове в годината, преди да е ставало угощението. Ежедневно били клани много жертвени животни: бикове, свине, овце и друг добитък; питосите били пълни с вино и имало голямо изобилие от печени хлябове. От градове и села пристигали не само всички гали, за да се насладят на приготвените неща, но дори случайно минаващите чужденци не се пускали от специално поставените младежи, докато не вземат своя дял в празненството. (Превод Л. Зарева).

Гръцки историк от II в. пр.н.е. Неговата „История“ обхваща периода от 221 до 146 г. пр.н.е.