Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Скордиските живеели покрай Истър, разделени на две части: тъй наречени великоскордиски и малоскордиски; първите живеели между две вливащи се в Истър реки, Ноар, който тече покрай Сегестика и Марг (някои го наричат Барг); малоскордиските пък живеели отвъд тая река в съседство с трибалите и мизите. Скордиските владеели и някои от островите и се усилили дотолкова, че се прострели дори до илирийските, пеонските и тракийските планини, та завладели и повечето от разположените в Истър острови. Техни градове били Хеорад и Капедун. Зад страната на скордиските иде покрай Истър страната на трибалите и мизите, за които говорихме по-рано, после блатата на тъй наречената Малка Скития отсам Истър, които също тъй споменахме. Местата над Калатис, Томи и Истър се обитават от скитите, кробизите и тъй наречените троглодити. После идат народите, които живеят около Хемус и под него чак до Понта, а именно корали, беси, някои от медите и данталетите… между тях и ардиеите дохождат ласарегите и агрианите и други незначителни племена, чиито селища скордиските опустошавали,… (ИТМ, с.215–216)

Римски ретор, живял около 55 г. пр.н.е. — до 40 г. от н.е.

Някога Хемус бил беден на води, но когато галското племе, обсадено от Касандър, се скрило в него и изсякло горите, се появило голямо изобилие на води. (Превод Л. Зарева)

Римски историк, написал всемирна история, с която се заел след 20 г. пр.н.е., дошла до нас в извлечение, направено от Юстин (III в. от н.е.)

… Галите именно, които били оставени от вожда Брен при заминаването му в Гърция да пазят границите на страната си, за да не изглежда, че само те стоят в бездействие, въоръжили петнадесет хиляди пехотинци и три хиляди конници. Като разбили пълчищата на гетите и трибалите и се надвесили над Македония, изпратили при царя пратеници,… (ИТМ, с.250–251)

… Голяма била сечта, на която се изложили галите, и мълвата за тази победа осигурила на Антигона мир не само от страна на галите, а също и от страна на съседните варвари. Впрочем в онова време галският народ се бил толкова много разплодил, че като някакъв рояк изпълнил цяла Азия. Царете на Изтока не са водели по-сетне никаква война, без да си служат с наемна галска войска, пък и тия, които били изгонени от царството си, прибягвали пак до галите, за да си го възвърнат. Такъв голям страх внушавали галите и толкова бил сигурен успехът на оръжието им, та никой не вярвал, че може да запази своята мощ или да си я възвърне, ако я загубя без тяхната храброст… (ИТМ, с.251)

А Антигон с неголям отряд конници, спътници в бягството, лишен изведнъж от всички дарове на съдбата, се отправи към Тесалоника, за да наблюдава развоя на събитията в изгубеното му царство и да възобнови войната със събрания отряд от галски наемници… (Превод Л. Зарева)

Даките са потомци на гетите, които във времето на цар Орола зле се били сражавали с бастарните… (ИТМ, с.251)

Понеже галите след несполучливата война с Делфи, в която почувствували по-скоро силата на божеството, отколкото на врага и след като загубили вожда (си) Брен, избягали, прогонени едни в Азия и други в Тракия. Оттам по същите пътища, по които бяха дошли (те), се върнали в древната си родина. Един от отрядите се заселил при вливането на Сава в Дунава и пожелал да се нарича скордиски… (Превод Л. Зарева)

Живял по времето на император Адриан 117–138 г. от н.е., написал история на град Хераклея Понтийска.

Обаче след като галатите стигнали до Бизантион и опустошили по-голямата част на областта…, когато Никомед предложил на галатите, които, нападайки областите на Бизантион, често се опитвали да минат в Азия… да воюват на страната на гражданите на Бизантион. (Превод Л. Гайдова)

Римски общественик, историк от I в. от н.е., запазена е неговата „Естествена история“ — енциклопедичен труд.

… Клитарх, най-близък до него (до Теопомп), (съобщава), че са изпратени галски пратеници при Александър. (Превод Л. Зарева)

…Обикновено след изсичането на горите избликват извори, които изхранването на дърветата изчерпва; така както, когато галите, обсадени от Касандър в Хемус, отсекли горите за направата на вал. (Превод Л. Зарева)

Римски историк (55–120 г. от н.е.), написал редица трудове, между които „Германия“.