Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Здесь есть возможность читать онлайн «Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Тази книга е плод на дългогодишни изследвания. Можах да я напиша при съдействието на моите колеги от Археологическия институт и музей при БАН, от Института по тракология при БАН, от редица окръжни музеи в страната. Особено ценни за мен бяха бележките и напътствията на проф. Иван Венедиков, проф. Христо Данов, проф. Александър Фол, ст.н.с. Мария Чичикова, ст.н.с. Люба Огненова-Маринова и др.
Трудностите в овладяването на българския език преодолях с помощта на жена ми Диана Гергова-Домарадска и на Спас Гергов.
На всички изказвам за това сърдечни благодарности.
Първите си стъпки в изучаване проблемите на латенската култура направих под ръководството на доц. Зенон Вожняк от Краков, на когото в израз на дълбока признателност посвещавам този труд.
Авторът

Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать
XLVI

… Не зная със сигурност дали трябва да причисля племената на певките, венетите и фените към германите или към сарматите, въпреки че певките, които наричат и бастарни, що се отнася до езика, начина на живот и заселване, строежа на домове, приличат на германите. Занемареност и апатия при знатните. Благодарение на смесените бракове външният им вид се доближава до не твърде хубавите черти на сарматите… (превод Л. Зарева)

Флор

Римски ретор (втората половина на I в. — първата половина на II в. от н.е.), написал школско помагало върху историята на Рим, съставено предимно по труда на Тит Ливий.

III, 4

… На боговете правели жертвоприношения с човешка кръв, пиели от черепи, обиждали смъртта с всякакъв вид осквернявания, като използували огън и дим и с мъчения извличали плода на бременните жени. Най-свирепи между всички траки били скордиските, при които лукавството се свързвало със сила. Гористите и планинските места съответствували на темперамента им. (Превод Л. Зарева)

Ариан

Гръцки философ, историк, общественик в Римската империя (95–175 г. от н.е.), написал много трудове, между които и книга за походите на Александър Велики.

I, 4, 6

… Дошли пратеници и от келтите, които живеели до Йонийския залив. Келтите са едри и много си въобразяват. Всички казвали, че дошли да просят приятелството на Александър, и с всички Александър разменил залог за вярност. Келтите попитал от какво се боят най-много, понеже се надявал, че неговото име като велико ще да е проникнало и до тях, и още по-нататък, та ще кажат, че най-много се боят от него. Но отговорът на келтите не оправдал очакването; тъй като те обитавали места мъчно достъпни и отдалечени от Александра и виждали, че той готви поход за други места, казали, че се боят да не се срути над тях небето; те се възхищавали от Александра, но не са пратили при него пратеничество нито поради страх, нито поради интерес. Ала и тях Александър нарекъл приятели, направил ги съюзници и ги изпратил назад, като казал само това, че келтите са пустохвалци. (ИТМ, с.303)

Павзаний

Гръцки пътешественик, живял около средата на II в. от н. е., написал „Описание на Елада“.

X, 19

… Келтите предприели първия си задграничен поход под предводителството на Камбавл. Като стигнали до Тракия, те не се осмелили да продължат по-нататък, понеже разбрали, че са малко и че по численост отстъпвали на гърците… Срещу тракийците и народа на трибалите се приготвил да предвожда Керетрий… Събраната войска брояла пехота сто и петдесет хиляди души, към които се присъединили още две хиляди души, а конниците били двадесет хиляди и четиристотин души… (ИТМ, с.314–315)

Апиан

Гръцки историк от II в. от н.е., написал „Римска история“.

Сир. 6, 22

… А Антигон оправдал елините, които се подчинили на траките, и надарил с много неща бизантийците, за да има полезния град на устието. Спечелил на своя страна галатите с дарове и чрез изненадата от подготвянето на военен съюз, понеже смятал, че ще са доста силни противници поради големината на телата им… (Превод Л. Зарева)

Митр. 69

…В Европа достигнал савроматите: базилеи, ядзиги, корали и така многобройните тракийски племена, живеещи край Истър или Родопите, или Хемус и сред тях най-храбрите бастарни.

Илир. 7

… За син на самия Автарией смятат Паноний или Пеон, а за синове на последния — Скордиск и Трибал, по които също са наречени съответните племена…

Илир. 8, 14

… Те обаче не престанали да ограбват храмовете, но отново илирийските племена, главно скордиските, медите и дарданците заедно с келтите, нахлули в Македония и Гърция и ограбили много храмове, както и Делфийския, макар че и тогава загинали мнозина… Сципион унищожил скордиските, чиито остатъци избягали и се поселили при Истър и по островите му, а с медите и дарданците сключил мир, като го подкупили с ограбеното от храмовете злато. (ИТМ, с.325)

Клавдий Птолемей

Гръцки учен (II в. от н.е.), написал географски труд.

III, 10

2. Последовният ред на устията ѝ е тоя: първото ѝ деление на устия при Новиодун заема градусите 54° 50’ — 46° 30’…

4. Западните части на Долна Мизия се населяват от трибалите, а тия от източните ѝ части, които са под устието Певка — от троглодитите, самите устия — от певкините и брегът на Понта — от кробизите… (ИТМ, с.350)

Полиен

Адвокат от Рим, родом от Македония (II в. от н.е.), написал книга за военните хитрости

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)»

Обсуждение, отзывы о книге «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x